Ламброн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ламброн или Лампрон (на арменски: Լամբրոն Բերդ; на френски: Les Embruns; на английски: Lambrom castle) е крепост в Българската планина.

На франкски език е "Les Embruns", а на арабски Намрун (Namrun). Носи името си от Нерсес Ламбронаци, архиепископ на Тарс и родственик на арменския католикос Нерсес IV, наречен Благодатния.

Намира се на около 60 км северно от Тарс, вилает Мерсин, от южната страна на Булгардаг. Разположена е на гола висока скала и изглежда внушително. Тя е била "ключът" към, респективно от, Киликийските порти, защото се е считала за непревземаема.

Крепостта е византийска, но не е установено дали на мястото е имала предходна римска или още по-стара, но това е много вероятно предвид мястото по охрана на стратегическия проход от Азия към Европа и обратно. Археологически разкопки не са правени.

Крепостта е предоставена веднага след битката при Манцикерт, през 1072 г., на Константин Ушин (лат. Oschin), който я предоставил на сарацините на Абул Гариб, византийски управител на Тарс, но това са недостоверни писания на Самуил от Ани (столицата на средновековна Армения), понеже по това време Фатимидите не са били фактор в областта. Самуил от Ани твърди, че по-сетне селджуките си върнали крепостта от "сарацините". Ушин се конфронтира с неговия съперник в Антитавър или Арменски Тавър - Рубен, основател на династията на Рубенидите.

През 1171-1172 и 1183 г. крепостта е обсаждана при династичните борби и междуособици в Арменска Киликия. По това време я владеят Барбароните. Една от наследничките на фамилията Филипа по-късно се жени втори път на 1 декември 1214 г. за Теодор I Ласкарис.

След битката при Кьосе даг, Барбароните приемат монголски васалитет, а селджукските султани на Румелийския султанат се спасяват и бягат в Киликия.

Кога и как крепостта пада или въобще е под властта на Мамелюците не е известно. Знае се, че анатолийските българи от района на Таврийските планини попадат окончателно под властта на османците през 1516/17 г. по време на похода на Селим I до Египет.

Крепостта има неправилна форма и е с площ от 330 х 150 метра. Тя се намира на около 50 м над нивото на долината. От северната си страна, т.е. откъм естествения ѝ подход по склона, тя е защитена от ров издълбан в скалата с широчина между 16-25 метра. Терасовидната ѝ западна страна предлага най-лесният достъп до нея, но тук стените ѝ са най-яко укрепените. Крепостта има и форбург. Единственият ѝ достъп е през спускащата се над водния ров порта от запад.

Интериора на жилищните ѝ сгради е все още частично запазен. Стаите във вътрешността на укреплението на замъка са частично оборудвани с хипокост или хипокауст (отоплителна система от римско време).

Източници[редактиране | edit source]

  • Anonyme (un religieux de la congrégation de saint Maur), L'art de vérifier les dates ..., Moreau et Yalade, 1818.
  • Constantin d'Ohsson, Histoire des Mongols, depuis Tchinguiz-Khan jusqu'à Timour Bey ou Tamerlan (4 volumes), vol. III, F. Muller, 1852.
  • Par William Smith, Dictionary of Greek and Roman geography, Little, Brown & Co, 1854.
  • F. C. R. Robinson/P. C. Hughes, Lampron: Castle of Armenian Cilicia. Anatolian Studies 19. 1969. S. 183-207
  • Jean-Claude Cheynet: Les Arméniens de L'Empire en Orient de Constantin Xe à Alexis Comnene (1059-1081). In: L'Armènie et Byzance. Paris, 1996. S. 67-78

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]