Линукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
ГНУ/Линукс
Gnulinux.png
KDE bg.png
Линукс система, използваща KDE
Основна информация
Разработчик Различни
Версия Няма официална версия
Вид UNIX-базирана
Ядро Монолитно ядро с модули
Архитектури Различни
Лиценз GNU GPL и други

ГНУ/Линукс (GNU/Linux) е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на Линукс ядрото и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Често тези операционни системи се наричат и просто „Линукс.“ Различните такива операционни системи се наричат Линукс дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат

Съдържание

[редактиране] История

Ричард Столман

Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Линукс, написано от Линус Торвалдс. С Линукс ГНУ става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.

[редактиране] Дистрибуции

Различните Линукс дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

[редактиране] Десктоп-насочени дистрибуции

Десктоп-насочените Линукс дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери.

Ubuntu 8.04 (Hardy Heron)

[редактиране] Убунту

Основна статия: Ubuntu Linux

Убунту е една от най-популярните дистрибуции [1], чиято цел е да предостави съвременна стабилна Линукс дистрибуция за обикновения потребител и е силно фокусирана върху леснотата на използване и инсталация. Думата „убунту“ означава на зулу „човечност“[2]. Системата е именувана така, за да донесе духа на тази философия в софтуерния свят. Официални подпроекти на Убунту са Kubuntu и Xubuntu. По подразбиране Убунту пристига с графична среда GNOME, докато Kubuntu с KDE, а Xubuntu с XFCE. Това е единствената разлика между трите. Други официални подпроекти са Edubuntu, която включва образователен софтуер, и Gobuntu, която е напълно свободна и не съдържа никакви собственически драйвери, кодеци и пр. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Убунту - Марк Шътълърт, инсталационни живи дискове се разпращат безплатно до целия свят.[3].

Mandriva Linux 2008 Spring

[редактиране] Mandriva

Основна статия: Mandriva

Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:

  • Mandriva One - Свободно Live CD за пробване и инсталация
  • Mandriva PowerPack - Платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
  • Mandriva Flash - USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.

Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещите потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика [4] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

PCLinuxOS

[редактиране] PCLinuxOS

Основна статия: PCLinuxOS

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS е друга известна[1] потребителски-насочена Линукс дистрибуция, силно набираща популярност напоследък. Ползва KDE за работна среда, като съществува и версия с GNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слогана на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. - Радикално Просто). Базирана е на Mandriva, като са запазени най-добрите черти от нея - например контролния център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.


[редактиране] openSUSE

Основна статия: openSUSE

OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите Novell и AMD, [5] пряк наследник на германската дистрибуция S.u.S.E, започнала като превод на Slackware. Името е акроним от Software- und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система). През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell. Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация - YaST и бързото имплементиране на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и Microsoft. [6]

Fedora

[редактиране] Fedora

Основна статия: Fedora

Fedora е обществен проект, получен след като компанията Red Hat Inc. решава да остави името Red Hat само на комерсиалните си предложения. Въпреки това Red Hat остава основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят за нея. Федора е известна с характерната за Red Hat изключителна сигурност. Използва Yum (Yellow Dog Updater, Modified) за мениджър на RPM пакети.

[редактиране] Сървърни дистрибуции

За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.

[редактиране] Red Hat Enterprise Linux

Основна статия: Red Hat Linux

Red Hat Enterprise Linux е Линукс дистрибуция, разработвана от Red Hat и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт седем години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това[7]..

[редактиране] CentOS

CentOS е свободна Линукс дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux. Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата означава Community ENTerprise Operating System. Red Hat Enterprise Linux е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.

[редактиране] Suse Linux Enterprise Server

Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Линукс дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт - Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24-36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9-12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.

[редактиране] Дистрибуции с общо предназначение

Debian

[редактиране] Debian

Основна статия: Debian

Debian е широкообхватна стабилна дистрибуция, предпочитана и за десктоп работа, и за сървъри. По-гъвкава и по-мощна от базираната на нея Убунту, Debian е по-трудна за настройка и се препоръчва за по-напреднали. Тя се състои изцяло от свободен софтуер и притежава мощни и уникални за нея и базираните на нея дистрибуции (като Ubuntu) инструменти, като системата за мениджмент на пакети apt. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за Линукс ядрото, Debian е налична и за GNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha, amd64, arm, hppa, i386, ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc. [8]

[редактиране] Cross Linux from Scratch

Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Линукс дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32 и 64 битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha. CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин, всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н, се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.

Slackware 12.1

[редактиране] Slackware

Основна статия: Slackware

Slackware е една от първите Линукс дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на бъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware - знаеш Линукс. Ако знаеш Red Hat - знаеш Red Hat.“ [9]. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack - мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проекта е сериозен. По-късно, когато проекта реално става сериозен името се запазва. Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

Десктоп с XFCE по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0

[редактиране] Gentoo

Основна статия: Gentoo

Дистрибуцията, кръстена на субантарктическите пингвини, на англ. - Gentoo penguins, е базирана на пакетния мениджър Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен, лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.

Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и в момента може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.[10] Официалната поддръжка за 32битов Sparc хардуер е прекратена.[11]

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ а б „DistroWatch Top 10“. distrowatch.com. Посетен на 2008-07-23
  2. ↑ isiZulu.net zulu online dictionary
  3. ↑ Ubuntu Shipit
  4. ↑ „Managing Languages in Mandriva Linux“. wiki.mandriva.com. Посетен на 2008-07-24
  5. ↑ openSUSE Sponsors
  6. ↑ „Open Letter to the Community from Novell“. Novell Inc.. Посетен на 2008-07-25
  7. ↑ „Tips and tricks: How do I properly refer to Red Hat Enterprise Linux 2.1“. redhatmagazine.com. Посетен на 2008-06-25
  8. ↑ Getting Debian
  9. ↑ http://www.google.com/search?hl=en&q="If+you+know+slackware+you+know+linux"
  10. ↑ Gentoo Linux for PS3 Development
  11. ↑ Gentoo Development Guide: Arch Specific Notes - SPARC

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%81“.