Линукс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за ядрото на операционната система ГНУ/Линукс. За самата операционна система вижте ГНУ/Линукс.
Линукс (Linux) е ядро за свободни операционни системи (ОС), подобни на UNIX. Ядрото е започнато от шведскоговорящия финландец Линус Торвалдс през 1991. Създаването на Линукс е вдъхновено от проекта GNU с основател Ричард Столман и от малката операционна система Minix на холандския професор Андрю Таненбаум.
Забележка: Линукс е името единствено на ядрото на операционната система (един от хилядите компоненти, между 0,6 и 22 MB). Цялата свободна операционна система е правилно да се нарича ГНУ/Линукс [1], [2], [3]. Цялостна, работеща система се получава едва когато към ядрото Linux се добавят огромен брой малки и по-големи приложни програми, създадени от проекта GNU и затова наричани "GNU софтуер". От комбинацията между ядро Линукс и програми на GNU идва името GNU/Linux.
Вижте ГНУ/Линукс за допълнителна информация относно операционната система.
Съдържание |
[редактиране] Правни аспекти
[редактиране] Лицензионни условия
Първоначално Торвалдс пуска Линукс под лиценз, който забранява всякаква комерсиална употреба. От версия 0.12, обаче, го променя на GNU General Public License (GPL). Този лиценз позволява разпространението и продажбата на модифицирани и немодифицирани версии на Линукс, но същевременно изисква всички копия да бъдат разпространявани под същия лиценз и напълно съответсващия им изходен код.
Торвалдс описва лицензирането на Линукс под GPL като "the best thing I ever did" (в превод: "най-доброто нещо, което направих" или "най-доброто решение, което взех").[1]
[редактиране] GPL версия 3
До момента, Линукс е лицензиран само под версия 2 на GPL, при това (за разлика от повечето GPL софтуер) без възможност за ползване на по-нова версия, заради което съществува спор върху това, колко лесно може да се смени с по-нова версия на GPL като версия 3 (и дали това е желателно).[2] Самият Торвалдс специално отбеляза с излизането на версия 2.4.0, че неговият код е само под версия 2.[3] Все пак според условията на GPL ако не е определена точна версия, тогава може да бъде използвана всяка една, а Алън Кокс отбеляза, че много малко от другите разработчици на Линукс са уточнили определена версия на GPL.[4] В един блог бе заключено, че около 40% от кодът на Линукс е точно "GPL 2 или по-нов", а друг, че приблизително 10% е "GPL" (без определена версия), което прави общо около половината ядро. През септември 2006 допитване между 29 ключови програмисти на ядрото сочи, че 28предпочитат версия 2 на GPL пред тогавашната чернова на версия 3 на GPL. Торвалдс коментира: “Мисля, че голям брой външни хора... смятаха, че лично аз съм черната овца, защото публично показвах, че не съм голям фен на версия 3 на GPL."[5]
[редактиране] Допълнителни Модули към Ядрото и вграден софтуер
Спори се дали Допълнителните Модули към Ядрото (ДМЯ, англ. LKMs) трябва да се считат за произведена работа под авторско право, поради което да попада под условията на GPL. Торвалдс изказа вярванията си, че ДМЯ, използващи ограничен, "публичен" набор от интерфейсите на ядрото, могат понякога да бъдат считани за неавторски продукт, като по този начин се допуска употребата на някои затворени драйвери и други ДМЯ, които не са лицензирани под GPL. Не всички разработчици на Линукс подгласят това представяне, като дори самия Торвалдс се съгласява, че много ДМЯ са чист авторски продукт и всъщност пише, че "модулите към ядрото СА авторски 'по принцип'". От друга страна Торвалдс също казва, че "едно сиво петно,в частност, е нещо като драйвер, който първоначално е написан за другаоперационна система (на пример напълно непроизводен на Линукс продукт по произхода си). [...] ТОВА е сивото петно и _това_ е мястото, където аз лично смятам, че някои модули да не бъдат считани за авторски продукт, просто защото не са предназначени за Линукс и не зависят от каквато и да била тенденция на Линукс."[6] По-разпалено се обсъждат драйверите, представляващи собственост. В краен случай, отговорът на тези въпроси може да бъде намерен от съд.
Един от споровете около лиценза на Линукс са използваните в него "бинарни частици" за поддръжката на някои устройства. Ричард Столман казва, че тези частици код правят Линукс в частност несвободен софтуер и разпространението му дори може да е в разрез с GPL (който изисква на разположение "напълно съответстващия изходен код").[7]
[редактиране] Търговска марка
Линукс е регистрирана търговска марка на Линус Торвалдс в САЩ и някои други държави. Това се дължи на инцидент, в който Уилям Дела Крус-младши, нямащ нищо общо с Линукс, регистрирал името, като в последователност поискал заплащане за употребата му. Няколко Линукс инвеститори наемат правна защита и завеждат иск срещу Дела Крус, който през 1998 се съгласява да даде марката на Торвалдс.
[редактиране] Външни препратки
- Линукс за начинаещи (бълг.)
- Linux Online (aнгл.)
- Aрхив на ядрата (aнгл.)
- Линукс за българи (бълг.)
