Линукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Линукс
Tux.svg
Информация
Разработчик Различни
Последна стабилна версия Няма официална версия
Вид ОС UNIX-базирана
Ядро Монолитно ядро с модули
Архитектури Различни
Лиценз GNU GPL и други

Линукс (Linux) или GNU/Linux (вж. Противоречия за наименованието) е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Линукс“ и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Различните такива операционни системи се наричат ГНУ/Линукс-дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат. Линукс е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер.

Официалната емблема на Линукс е топчест пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг през 1996. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на ядрото на Линукс – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия

История[редактиране | edit source]

Ричард Столман
Линус Торвалдс

Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Линукс, написано от Линус Торвалдс. С Линукс ГНУ става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.

Дистрибуции[редактиране | edit source]

Различните Линукс дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

Десктоп-насочени дистрибуции[редактиране | edit source]

Десктоп-насочените Линукс дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери.

Линукс система, използваща KDE

Линукс Минт[редактиране | edit source]

Ubuntu 10.04 (Lucid Lynx)

Убунту[редактиране | edit source]

Убунту е една от най-популярните дистрибуции[1], чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Линукс дистрибуция.[2] Думата „убунту“ означава на зулу „човечност“[3]. Официални подпроекти на Убунту са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Убунту пристига с графична среда GNOME, докато Kubuntu e с KDE, Xubuntu с XFCE, а Lubuntu с LXDE. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Убунту - Марк Шътълърт, инсталационни живи дискове се разпращат безплатно до целия свят.[4].

УСУ 7 Мини

УСУ[редактиране | edit source]

УСУ е българска операционна система, базирана на Убунту. Първата ѝ версия е създадена през 2008 година. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:

  • УСУ Десктоп - вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
  • УСУ Мини — основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
  • УСУ Нетбук — вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.
Mandriva Linux 2008 Spring

Mandriva[редактиране | edit source]

Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:

  • Mandriva One - Свободно Live CD за пробване и инсталация
  • Mandriva PowerPack — Платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
  • Mandriva Flash — USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.

Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещите потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика [5] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

PCLinuxOS

PCLinuxOS[редактиране | edit source]

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS е друга известна[1] потребителски-насочена Линукс дистрибуция, силно набираща популярност напоследък. Ползва KDE за работна среда, като съществува и версия с GNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слогана на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. - Радикално Просто). Базирана е на Mandriva, като са запазени най-добрите черти от нея — например контролния център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.

open Suse10.2

openSUSE[редактиране | edit source]

OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите Novell и AMD, [6] пряк наследник на германската дистрибуция S.u.S.E,започнала като превод на Slackware. Името е акроним от Software- und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система). През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell. Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация - YaST и бързото имплементиране на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и Microsoft. [7]

Fedora

Fedora[редактиране | edit source]

Fedora е обществен проект, получен след като компанията Red Hat Inc. решава да остави името Red Hat само на комерсиалните си предложения. Въпреки това Red Hat остава основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят за нея. Федора е известна с характерната за Red Hat изключителна сигурност. Използва Yum (Yellow Dog Updater, Modified) за мениджър на RPM пакети.

Сървърни дистрибуции[редактиране | edit source]

За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.

Red Hat Enterprise Linux[редактиране | edit source]

Red Hat Enterprise Linux е Линукс дистрибуция, разработвана от Red Hat и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт седем години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това[8]..

CentOS[редактиране | edit source]

CentOS е свободна Линукс дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux. Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата означава Community ENTerprise Operating System. Red Hat Enterprise Linux е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.

Suse Linux Enterprise Server[редактиране | edit source]

Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Линукс дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт — Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24-36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9-12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.

Дистрибуции с общо предназначение[редактиране | edit source]

Debian 6

Debian[редактиране | edit source]

Debian е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за ядрото Линукс, Debian е налична и за GNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha, amd64, arm, hppa, i386, ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.

Cross Linux from Scratch[редактиране | edit source]

Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Линукс дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32 и 64 битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha. CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин, всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н, се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.

Slackware 12.1

Slackware[редактиране | edit source]

Slackware е една от първите Линукс дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на бъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware — знаеш Линукс. Ако знаеш Red Hat — знаеш Red Hat.“ [9]. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack — мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проекта е сериозен. По-късно, когато проекта реално става сериозен името се запазва. Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

Десктоп с XFCE по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0

Gentoo[редактиране | edit source]

Дистрибуцията, кръстена на субантарктическите пингвини, на англ. - Gentoo penguins, е базирана на пакетния мениджър Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен, лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.

Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и в момента може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.[10] Официалната поддръжка за 32битов Sparc хардуер е прекратена.[11]

Противоречия за наименованието[редактиране | edit source]

Фондацията за свободен софтуер настоява дистрибуциите на операционната система да се назовават Гну/Линукс, защото всяка от тях използва компонентите на операционната система ГНУ[12] (започната от Ричард Столман през 1984 година) и ядрото, създадено от Линус Торвалдс, наречено Линукс. В статия по въпроса[13], написана лично от Ричард Столман, се казва:

Проектът GNU е идеалистичен, и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система GNU/Линукс. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашия идеализъм, реализиран на практика.

Ричард Столман, Защо GNU/Линукс?

Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по–голяма част от наличните дистрибуции (например Убунту, СуСе) наричат себе си само "Линукс". Други, като Дебиан и Арч Линукс, държат на наименованието "Гну/Линукс".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]