Ричард Столман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричард Столман
американски програмист
Ричард Столман 
Роден: 16 март, 1953 г.
Ню Йорк, САЩ

Ричард Матю Столман (на английски: Richard Matthew Stallman, често съкращавано като rms[1]) е един от основателите на Лигата за Свободно Програмиране през 1989 г., проекта ГНУ и Фондацията за свободен софтуер. Автор е на множество програми като компилатора GCC, дебъгера GDB, редактора ЕМАКС и други. Автор е също и на общия публичен лиценз ГНУ — може би най-известния свободен лиценз, който дава началото на така наречения copyleft.

От средата на деветдесетте години на 20 век Ричард Столман се занимава основно с изнасяне на лекции, в които говори срещу софтуерните патенти, за експанзията на законите за авторско право както и на политическа тема.

Биография[редактиране | edit source]

Столман е роден в Манхатън, Ню Йорк в семейството на Алис Липман и Даниел Столман. По време на програмистките си години става известен с инициалите си „РМС“ (RMS). Дори в първата редакция на Хакерския речник пише: Ричард Столман е земното ми име, вие може да ме наричате „рмс“ (rms).

Първият му достъп до компютър е през първата му година в гимназията през 1960-те години на 20 век. След завършване на гимназия Столман е нает от нюйоркския научен център на IBM. Там той написва първата си програма. След като приключва договорът му, Ричард Столман намира работа като помощник в лаборатория в департамента по биология в Рокфелерския университет. Въпреки че се е насочил към кариера в математиката или физиката, аналитичният му ум дотолкова впечатлява директора на лабораторията, че същият е разочарован, когато разбира, че Столман се е насочил към компютрите, а не към биологията.

През 1971, като първокурсник в Харвард, Столман става хакер в лабораторията по изкуствен интелект на MIT.

1980-те са повратни в живота му. През тези години хакерското общество започва да изчезва. Появата на така наречения преносим (portable) софтуер - вид софтуер който може да работи на различни видове компютри, кара компаниите производители на софтуер да спрат да го разпространяват заедно с неговия изходен код и ограничават копирането, дистрибуцията и модификацията чрез закони за авторско право. Големите производители правят това, защото се страхуват, че техният софтуер може да се използва на компютри, произведени от конкурентите им. В началото на осемдесетте някои от хакерите в MIT формират нови компании, които се занимават със софтуер със запазени права(proprietary software). Symbolics и LMI са сред тези компании. Столман смята, че Symbolics ще навредят на лабораторията и се включва в LMI. През 1982 до 1983 Symbolics се опитват да станат монополисти в лабораторията.

Столман вижда, че нещата, които трябва да прави в MIT противоречат на принципите му, които са, както сам той казва, „софтуерът иска да бъде свободен!“: ако потребител или хакер може да извлече ползва от дадена програма, то дълг на разработчиците е да предоставят това право без никакви пречки и ограничения. През януари 1984, Столман напуска работата си в MIT и започва да работи постоянно за проекта ГНУ, стартирал през септември 1983.

През 1985 Ричард Столман написва ГНУ манифеста, в който обяснява причините за желанието си да създаде свободна операционна система

През 1985 Столман популяризира идеята за copyleft, правен инструмент за защита на дистрибуцията и модификацията на свободния софтуер. Всичко върви добре, но ядрото (наречено GNU Hurd) е прекалено сложно за разработка. Използването на ГНУ лиценз позволявало и на хора извън проекта да пишат свободни програми извън ГНУ проекта. Така се появява и ядрото на Линус Торвалдс, наречено Linux Kernel. Новопоявилото се ядро се е комбинирало с ГНУ софтуера и така през 1991 се появява първата напълно свободна операционна система наречена GNU/Linux, но заради объркването което това име носи, много хора я наричат само Линукс.

Публикации[редактиране | edit source]

Признание[редактиране | edit source]

Ппрепратки[редактиране | edit source]

  1. Richard Stallman's Personal Home Page (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Лекции[редактиране | edit source]