Ловно куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ловно куче се нарича животно, което помага на хората при различните видове лов. То е особено полезно животно и обикновено се пуска да гони дивеча, след като той бива отстрелян от ловците.Преди едно куче да стане подходящо за лов, то трябва да бъде възпитано от стопанина си да му се подчинява. Точно това възпитание е процесът, който предшества същинското обучение.

Обучение на ловното куче[редактиране | edit source]

Начална фаза[редактиране | edit source]

Периодът, в който кучето възприема най-лесно човека като негов господар е между 30 и 45 дни след раждането му. Първите няколко седмици възпитанието на животното трябва задължително да се извършва от стопанина, а не от друг човек, дори той да е член на семейството. През първите 3 месеца ловецът трябва да прекарва колкото се може повече време с кучето и да го учи на основни команди, като например да се отзовава на името си.

Основни принципи на обучението[редактиране | edit source]

Кучето трябва да бъде принудено да изпълнява команди, които дори не са му приятни.Принудата се прилага умерено и при изпълнение на задачата следва поощрение.От начало се започва с по-прости упражнения, след които се преминава към по-сложните.Възпитанието трябва да се извършва от самия ловец.Необходима е всекидневна и целенасочена работа .

Същинско обучение[редактиране | edit source]

Много важна част от обучението на ловното куче е тренировката за привикване към изстрел. Първоначално се започва с по-слаби изстрели, като например такива от пиратки. Изстрел с пушка трябва да се дава от друг ловец на разстояние от около стотина метра. Ако кучето реагира страхливо на изстрела, това упражнение не трябва да се повтаря скоро. Носенето на дивеч обикновено е вродено при много ловни породи. В първите 4-5 месеца кучето трябва да свикне да донася дивеча на стопанина си. Командата е съчетание на „Търси" и след намиране - „Донеси" и „Остави". В началото упражнението се тренира с меко дървено или гумено чучело. Предметът, служещ за играчка се подхвърля на няколко метра в страни. Ако кучето не е видяло посоката, се насочва и по миризмата намира чучелото. Оставя се няколко секунди да се порадва на находката си, след което чучелото се издърпва. Продължителността на тренировката първоначално е 10-15 минути с две различни упражнения, а в последствие общо до 1 час. Обучението продължава с откриване на убития или ранен дивеч и донасянето му на ловеца, като се използват заучени вече команди. Ловецът трябва да е спокоен, търпелив и да държи непрекъснато под контрол кучето си в периода на обучение.

Източници[редактиране | edit source]