Люба Руменова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люба Руменова
българска общественичка
Родена
Люба Георгиева Кюпева
1878 г.
Починала
неизв.
Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
СъпругВладимир Руменов
Люба Руменова в Общомедия
Свидетелство на Любица Кюпева от Велешкото българско училище, 25 юни 1891 година

Люба (Любица) Георгиева Руменова, по баща Кюпева, е българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Македонското женско благотворително дружество и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1878 година[1] в град Велес[2][3] в семейството на Георги Кюпев, състоятелен български производител на сапун. Със стипендия на Българска екзархия учи в Прага, след което е изпратена в Солунската българска девическа гимназия. В 1895 година завършва гимназията с V випуск.[4]

Започва работа като българска учителка в Скопие.[5] Включва се в революционното движение. През октомври 1901 година турската власт, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия тя да бъде уволнена от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Христо Нейков и Никола Янишлиев, по политически съображения. Върху Люба Кюпова падат големи подозрения, защото тя „ходила от къща на къща“ и служила „като преносчица на тайни работи и идеи“, но доказателства не успяват да се съберат.[6]

В Скопие в 1903 година заедно с Амалия Примджанова, Славка Чакърова-Пушкарова и Янка Каневчева е член на революционна женска група.[7][8][5][9] Те участват в редактирането на вестник „Свобода или смърт“, а след като всички революционни работници мъже стават нелегални, поддържат изцяло работата на революционния комитет - водят кореспонденцията, изпращат снаряжение и прочее.[5] В 1905/1906 година Кюпева преподава и в Солунската българска девическа гимназия.[10][11]

Жени се за д-р Владимир Руменов и заживява в София. Заедно с Донка Каранджулова, Олга Радева, Сава Бабаджанова, Вълка Н. Стоянова, Виктория Възвъзова, Фроса Мушмова, Вангелия Александрова, Анастасия Тодева и други е сред председателките и членки на настоятелството на Македонското женско благотворително дружество в София и на сиропиталище „Битоля“.[12]

Умира в 1953 година.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Люба Георгиева Руменов. Учителка (Кюпева) (1878 – 1953) // myheritage.com.
  2. ↑ Руменов, Владо. Баща ми, д-р Иван Руменов // Български Лекар. 15 февруари 2014. Посетен на 1 януари 2019.
  3. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 159.
  5. ↑ а б в Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 189.
  6. ↑ ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 109 гръб, 110
  7. ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 173.
  8. ↑ Организатори // Жените и ВМРО. Посетен на 4 януари 2014 г.
  9. ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
  10. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  11. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 159.
  12. ↑ Стоянова, Р. Сиропиталище „Битоля“, София // Енциклопедия Дарителство. Посетен на 4 февруари 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Люба_Руменова&oldid=12053437“.