Любиша Доклетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любиша Доклетич
Ljubiša Doklestić
хърватски историк
Роден
18 май 1929 г. (94 г.)

Учил вЗагребски университет
Работил вЗагребски университет

Лю̀биша До̀клетич (на хърватски: Ljubiša Doklestić) е хърватски историк, специалист по историята на Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доклетич е роден на 18 май 1929 година в Скопие, Кралството на сърби, хървати и словенци. Посещава гимназия в Херцег-Нови и Котор, където завършва в 1948 година. Завършва история в 1957 година в Загребския университет, където защитава докторска степен в 1969 година с дисертация за сръбско-македонските отношения през XIX век до 1896/97 година. От 1958 година е асистент, от 1970 година доцент, след това от 1980 година хоноруван професор, а от 1986 година редовен професор в катедрата по история на Философския факултет в Загребския университет. Преподава курсове по история на народите на Югославия от XV век до 1918 година, като се съсредоточава предимно върху тези, живели в Османската империя. Проучва политическите и икономически проблеми на Македония през ΧΙΧ век и в началото ΧΧ век, като е автор на първия преглед на македонската история на хърватски език, и освободителните движения и нелегалните действия срещу турското владичество на Балканите през XIX век. Сътрудничи на списанията „Хисторийски Зборник“ (1958 – 1959, 1960, 1965, 1980 – 1981, 1982, 1984, 1989), „Хисторийски преглед“ (1959), „Историски записи“ (1959), „Югославенски Историйски Часопис“ (1967), „Сборник на отдела за история на Философския факултет“ в Загреб (1968, 1970), „Гласник на Института за национална история“ (1969, 1984), „История“ (1971, 1984, 1985), „Трудове на Института за хърватска история“ (1981), „Нумизматички вести“ (1984) и „Македонски фолклор“ (1985) ) и сборниците „Развитието на държавността на македонския народ“ (1966), „Чуждата и югославска историография на Македония и македонския народ“ (The Foreign and Yugoslav Historiography of Macedonia and the Macedonian People, 1970), „Въстанието в Бока Которска 1869“ (Ustanak u Boki kotorskoj 1869, 1970), „Хиляда години от въстанието на комитопулите и създаването на Самуиловата държава“ (1971), „Образованието, просветата и културата в Македония през Възраждането“ (1979), „Приноси за Илинден“ (1983) и „Сборник съчинения, посветен на акад. Михайло Апостолски по повод неговата 75-годишнина“ (1986). Работи като сътрудник на Института за хърватска история, а в 1971 – 1981 година е в редакционната колегия на трудовете на Института.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kroz historiju Makedonije. Zagreb 1964. — Srpsko-makedonskite odnosi vo XIX vek. Skopje 1973.
  • Životni put Stjepana Verkovića (1821–1894). Radovi Instituta za hrvatsku povijest, 1981, 14, str. 229–358.
  • O pokušaju ustanka u Bosni 1840. i tajnoj politici Gajeva kruga prema Bosni 1843/44. Historijski zbornik, 35(1982) str. 15–41.
  • O društvenoj i političkoj uvjetovanosti borbe za autonomiju Makedonije do 1903. godine. Prilozi za Ilinden, 5(1983) str. 153–168.
  • Prilog istraživanju oslobodilačkih pokreta na Balkanu u 40-im godinama XIX stoljeća. Historijski zbornik, 37 (1984) str. 1–30.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Doklestić, Ljubiša // Hrvatski biografski leksikon. Посетен на 1 април 2024 г. (на хърватски)