Любомир Калев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Калев
член-кореспондент на БАН
Роден
Починал
26 март 1996 г. (74 г.)

Любомир Калев е български машинен инженер, университетски преподавател и автор на учебници в областта на металознанието и технологията на металите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Цонев Калев е роден в София на 26 август 1921 г. в семейството на Цоньо и Василка Калеви.

През 1945 г. завършва машинно инженерство във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия. През същата година (1945) постъпва като хоноруван асистент (първият) в катедра „Механична технология и фабрична организация“ на Държавната политехника в София, оглавявана от проф. Ангел Балевски, а на 29 май 1946 г. става редовен асистент в същата катедра.

През 1948 г. той защитава докторат във Висшето техническо училище във Виена на тема „Влияние на оловото в оловните бронзи върху техните плъзгащи и триещи свойства“. През 1954 г. се хабилитира като доцент по Технология на металите, а през 1965 г. е вече професор по Технология на металите във Висшия машинно-електротехнически институт.

Проф. д-р инж. Любомир Калев, член-кореспондент (1977 г.) на Българската академия на науките, е основоположник на научните направления „Технология на машиностроителните материали“ и „Заваряване на металите“ във Висшия машинно-електротехнически институт, както и на научната школа по Заваряемост на металите в България.[1]

Гост-професор в университети и висши технически училища в Чехословакия, Магдебург и Варнемюнде (ГДР), Аахен (ФРГ), Кълъмбъс – щат Охайо (САЩ).

Пенсионира се през 1988 г.

Проф. Любомир Калев е заемал следните административни позиции:

  • Зам.-ръководител на катедра „Металознание и технология на металите“ (1961 – 1988)
  • Зам.-декан на Машиннотехнологичния факултет (1963 – 1966), декан (1966 – 1970)
  • Зам.-ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (1970 – 1972)
  • Ръководител на научната секция „Заваряване на металите“ в Института по металознание и технология на металите при БАН (1970 – 1988) и зам.-директор на отделението „Технически науки“ при БАН (1980 – 1982)
  • Член на Управителния съвет на Международния институт по заваряване (1966 – 1988) и два пъти негов зам-председател (1969 – 1972, 1985 – 1987)
  • Председател на Българския съюз по заваряване (1991)
  • Председател на научната секция по заваряване при НТС по машиностроене (1965 – 1992)

Умира в София на 26 март 1996 г.

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Любомир Калев е лауреат на „Димитровска награда“ (1980) и носител на званието „Заслужил деятел на техниката“ (1987). Носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1981) и много други отличия за дейността си.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Лекционна зала 3129 в бл. 3 на сградата на Техническия университет в кв. „Дървеница“ носи неговото име.

От май 2019 г. лабораторията по „Металознание и технология на материалите“ във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София носи името на проф. Любомир Калев.[2]

На 26 август 2021г. се навършват 100 години от рождението на проф. Любомир Калев. Годишнината е отбелязана с публикация във вестник „24 часа“[3] и на страницата на Българския съюз по заваряване[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор и съавтор е на много научни публикации, 31 авторски свидетелства и 6 патента в чужбина.

Написал е учебниците:

  • „Практическа металография“ (1951)
  • „Висококачествени нелегирани чугуни“ (1954, съавтор Ангел Балевски)
  • „Въведение в технологията на леярството“ (1957)
  • „Технология на металите“ (1958, 1964)
  • „Въведение в технологията на леярството“ (1959)
  • „Заваряване на металите“ (1964)
  • „Технология на металите“ (1963, 1966, 1970, съавтори Щерю Стоянов, Вълю Бонев, Михаил Попов)
  • „Техника и технология на заваряването“ (1968, съавтор Александър Желев)
  • „Механична технология“ (1971, съавтори Христо Кортенски, Щерю Стоянов)
  • „Технология на машиностроителните материали“ (1974, 1987)
  • „Справочник по заваряване. Том 1“ (1981, съавтори К.Велков, Я.Докев, А.Желев, В.Калканджиев, Н.Лолов, С.Серафимов, Ц.Стойнов)
  • „Справочник по заваряване. Том 2“ (1982, съавтори К. Алексиев, К.Велков, А.Желев, Л.Каменова, Ив. Коларов, Й.Костадинов, Н.Лолов, Ст. Христов)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Анчев, Виктор. Личности и събития в катедра МТМ – Технически университет (спомени за моите първоучители и сподвижници). София, Копи принт груп, 2015. ISBN 978-954-92705-2-5. с. 44 – 57.
  2. Честване на 15 години от създаване направление „Материалознание и технология на материалите“ в списание „Механика, транспорт и комуникации“[неработеща препратка].
  3. 100 г. от рождението на проф. Любомир Калев — създателя на българската школа в заваряването, 24chasa.bg, 28 август 2021 г.
  4. Знаменателен юбилей, 100 години от рождението на професор Любомир Калев, сайт на Българския съюз по заваряване, 26 август 2021 г.