Метростанция Мусагеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Софийско метро
Първи метродиаметър
	Обеля
	Сливница
	Люлин
	Западен парк
	Вардар
	Константин Величков
	Опълченска
	Сердика
	СУ „Св. Климент Охридски“
	Стадион „Васил Левски“
	Жолио Кюри
	Г. М. Димитров
	Мусагеница
	Младост 1

	Метростанция 14
	Метростанция 15
	Метростанция 16
	(Младост 4)

	Младост 3
	Цариградско шосе
	Метростанция 20
	Метростанция 21
	Метростанция 22
	(Летище София)

Метростанция „Мусагеница“ е станция на Софийското метро.

Съдържание

1 История
2 Местоположение и архитектурно оформление
3 Фотогалерия
4 Източници
5 Външни препратки

[редактиране] История

Метростанция „Мусагеница“ е въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.

[редактиране] Местоположение и архитектурно оформление

Станцията е изцяло надземна, разположена на бул. „Андрей Сахаров“ върху съществуващ мост и е разположена между ж.к. „Мусагеница“ и ж.к. „Дървеница“. Тя е с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста. Станцията е с предварително фиксирани функционална схема и размери, които са обусловени от вече изградения мост, без възможност за вариантни решения.

Станцията представлява компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение, плавно издут в централната уширена зона на комуникациите.

Изпълнена в нетрадиционен за метростанции стил, чиито овални обеми, ажурна конструкция, свежи цветове и материали създават ефект на лекота и въздушност. Динамичното редуване на плътни и прозрачни полета подчертава движението, а комбинацията от прозрачно синьо и топло жълто в интериора символизират небе и слънце, въздух и светлина.

Отвън фасадата представлява прозрачен синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени. Покрита е с поликарбонат с ултравиолетова защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори, за да предпази пътниците от летните жеги и парников ефект.

По неизвестни причини станцията е единствената от всички станции, на която не е възможно безплатно прехвърляне от едното към другото направление на движение.

Надземна. Дължина на перона: 102 м.

Архитекти: арх. Елена и арх. Фарид Пактиавал, инж.-арх. Румяна Костадинова

Станцията е отличена с Голямата награда в раздел "строителен проект с изключителна обществена значимост" в конкурса за най-красива сграда на 2009 г. на в. „Строителство Градът“.^[1].