Милена Божикова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милена Божикова
български музиковед

Родена
1959 г. (65 г.)

Националност България
Учила вНационална музикална академия
Работиламузиковед, професор в Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките
Семейство

Уебсайтhttps://muscomp.eu

Милена Борисова Божикова е български музиковед, доктор (1990), доктор на изкуствознанието (2010), професор[1] (Българска академия на науките, Институт за изследване на изкуствата).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Музикално училище „Добри Христов“ с пиано с отличие и медал. Следва в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София с пиано при проф. Милена Моллова и музикознание. След конкурс постъпва в Московската консерватория „Пьотр Илич Чайковски“ с музикознание, която завършва при проф. Юрий Николаевич Холопов[2] с отличен успех и медал.[3] Учи в класа по пиано на Дмитрий Николаевич Сахаров,[4] възпитаник на Лев Оборин[5].

Произхожда от рода на Божик Атанасов,[6] главен учител, български революционер, деец на ВМОРО в Драмска Македония. Баща ѝ д-р Борис Божиков е бил възпитаник по медицина и практикуващ лекар във Франция, където защитава дисертация по хирургично лечение на туберкулозата (1936)[7].

От 1992 Божикова работи в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките последователно като главен асистент, доцент и професор; защитава две дисертации. Гост-преподавател в национални и чужди университети. Ръководител на докторанти, двама от които номинирани за наградата „Най-млад учен“ на БАН.

Удостоена е с Академичната награда за научни постижения на БАН (2000), с грантове за научни изследвания на Фондация „Паул Захер“, Швейцария (2008), на програма "Фулбрайт" (2022), награди „Книга на годината“ на СБК (1999, 2010), национални и чужди издателски и фестивални грантове.

Ръководител е на научни проекти, в т.ч. към Фонд „Научни изследвания“; Oxford University Press/ Grove music (координатор и автор на 75 статии по българска персоналия), международен проект между БАН и МАНУ; участник в проекти за млади учени към БАН, международен проект към Научен фонд на Република Чехия, в инициативите на Balzan Research Project Towards a global history of music под ръководството на проф. Райнхард Щром (Oxford University) и др.

Автор на над 300 публикации, в т.ч. публикации в издателствата Baerenreiter-Verlag, Oxford University Press, Cambridge Scholars Publishing, Peter Lang Verlag, Moscow State Conservatory Publishing, Институт искусствознания – Москва, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Институт за изследване на изкуствата – София, Revista Muzica и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Казанджиев (монография), Institute of Art Studies, Sofia 1999, 440 с. ISBN 954-90447-1-8.
  • Music between Ontology and Ideology. Editor: Milena Bozhikova. Cambridge Scholars Publishing, 2020. ISBN 978-1-5275-4531-1
  • Волфганг Рим и духовната ипостас в музиката [Wolfgang Rihm and Spiritual Hypostasis of Music]. Academic Publishing House “Marin Drinov”, 2020, 212 p., ISBN 978-619-245-077-9
  • ХХ век като „късен стил“, Институт за изследване на изкуствата, София, 2009, 272 с, ISBN 978-954-8594-19-6.
  • Схолии на музиковеда. Институт за изследване на изкуствата, София, 2011, 214 с., ISBN 978-954-8594-30-1.
  • Балкански идентитети (съставител, научен редактор съвм. с акад. К.Кулавкова, и автор) Skopje, Macedonia, 2015, ISSN 0350 – 1914.
  • Динамика на културните процеси, трансфер и памет (съставител, научен редактор съвм. с акад. К.Кулавкова, и автор). Sofia: Academic Publishing House Marin Drinov, 2017, ISBN 978-954-322-900-0
  • Съвременно музикално мислене: композиция, медиация, посоки в ХХІ век (съставител, научен редактор и автор) [Contemporary musical thinking: composition, mediation, directions in the 21st century (Comp. & Sc.Editor)]. Sofia: Academic Publishing House “Marin Drinov”, 2019, 252 p., ISBN 978-954-322-984-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]