Миниум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оловен миниум на прах

Миниум, наричан още червено олово или оловен тетроксид, е блестящ червен или оранжев кристал или аморфен пигмент. Латинското име миниум произхожда от река Миниус в Северозападна Испания, където за пръв път е бил добиван.

Температурата на топене на миниума е около 500 C, като при по-висока той се разпада до оловен оксид и кислород.

Химическата формула на миниума е Pb3O4, или 2PbO.PbO2. Използван е при изработването на електрически батерии, различни бои, и др.

Практически миниумът е неразтворим във вода. Все пак той се разтваря в хидрохлорна киселина, която се съдържа в стомашните сокове на човека. По тази причина миниумът е отровен, ако бъде погълнат. Той е неразтворим и в алкохол. Разтваря се в ледена оцетна киселина, както и в смес от азотна киселина и водороден пероксид.

Получаване[редактиране | edit source]

Миниум се получава при калциране на оловен(II) оксид при температура на въздуха от около 450 до 480 °C:

6 PbO + O2 → 2 Pb3O4

Полученото вещество е примесено с оловен(II) оксид. Ако е желан в чиста форма, PbO се премахва с помощта на разтвор от калиев хидроксид.

Друг метод за получаване е накаляването (изпичане) на оловен карбонат:

6 PbCO3 + O2 → 2 Pb3O4 + 6 CO2

В разтвор, миниумът може да бъде получен при взаимодействие на калиев плумбат с оловен ацетат:

K2PbO3 + 2 Pb(OCOCH3)2 + H2O → Pb3O4 + 2 KOCOCH3 + 2 CH3COOH