Многофазна токова система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Многофазната токова система представлява функционална съвкупност от еднакви по честота, амплитуда и форма променливи токове, протичащи по независими проводници и намиращи се помежду си в определено фазово съотношение. Това съотношение се избира така, че фазовият ъгъл между всеки два съседни по фаза от N на брой фазови тока в системата, да бъде равно на пълния ъгъл (2π радиана), разделен на броя независими фазовоотместени токове (N) при N- нечетно:

\Delta \varphi  = \frac{2\pi}{N}.

при N– четно

\Delta \varphi  = \frac{\pi}{N}.

Електрическата активна мощност, пренасяна от една N-фазна система за всяка фаза, при фактор на мощността \cos\varphi\neq 1 и при N>1 е:

P_A = K(N)UI\cos\varphi,

където K(N) е коефициент, зависещ от броя на токовете и от фазовото им съотношение.

Много практичен пример е масово внедрената трифазна система, при която има 3 независими синусоидални променливи токове и напрежения с еднакви честоти, отместени помежду си на 120 фазови градуса (\Delta \varphi = \frac{2\pi}{3}). Трифазната токова система е известна като трифазен ток или като „въртящ“ ток. В случая активната мощност се пресмята като:

P_A = \sqrt{3}UI\cos\varphi

Системи с брой на фазите по-голям от 3[редактиране | edit source]

Броят на фазите в една многофазна система може да е и по-голям от три. Обща практика при изправителни инсталации и при преобразуватели за високоволтови линии за постоянен ток (HVDC-конверторите) е да се осигурят шест фази, с разлика от 60° между фазите, за да се намали създаването на хармоници в електроснабдителната система и за да са осигури по-равномерен постоянен ток. Построени са също експериментални преносни линии с брой на фазите до 12.