Мурат Лабунищи
| Мурат Лабунищи Murat Labunishti | |
| албански революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Мурат Лабунищи (на албански: Murat Labunishti, Murat Labënishti, на македонска литературна норма: Мурат Лабуништи) е албански революционер от торбешки произход, деец на Бали Комбътар.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 август 1909 година[2][3] или в 1913 година[1] в стружкото торбешко село Лабунища във видно семейство. Завършва основно образование в Лабунища и средно в Сараево. Говори френски, италиански и турски.[3]
В 1935 година властите в Кралство Югославия изгонват Мурат и брат му от страната и те се установяват в Албания.[3] Там завършва лицея в Шкодра.[1] Работи в няколко издателски къщи, които публикуват негови дела. От края на 1939 година до октомври 1943 година работи като секретар на префектурата в Пекин.[3]
След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 година и присъединяването на Дримкола към Албания, Мурат Лабунищи се прибира в родното си село.[3] Арестуван е от албанската полиция за действия срещу режима.[1]
През есента на 1943 година става кмет на Лабунища.[3] На 20 октомври 1943 година на среща на първенците от Лабунища, Велеща и Октиси Мурат Лабунищи е назначен за организатор на албански чети в тези села. На 25 декември 1943 година в Лабунища формира албански комитет и чета „Черни Дрин“, на която става командир. В средата на 1944 година е избран за глава на организацията „Риния Шкиптаре“ (Албанска младост) в Струга.[3] Става член на главното командване на бали Комбетър.[2] През октомври 1944 година по настояване на началника на Втората призренска лига за Струга Ментор Коку, Мурат Лабунищи е назначен за заместник-управител на Струга.[1]
След като комунистическите партизани влизат в Охрид и Струга на 7 - 8 ноември 1944 година, Мурат Лабунищи бяга в планините.[3][2] През ноември четите му оказват съпротива в планините над Лабунища и Велеща на няколко партизански бригади, изпратени да разоражат албанското население.[2][1] Десетки войници от Четвърта македонска албанска бригада започват да дезертират и да се присъединяват към частите на Лабунищи. През нощта на 20 срещу 21 ноември единици от Пета македонска бригада обгражда Лабунища, в което са разположени албанските доброволчески сили. След кратко сражение, Мурат Лабунищи със 100 бойци се изтелтя от селото към Зеркан, където е щабът на комунистическата Четвърта албанска дивизия, начело с Мехмет Шеху. Шеху по искане на началника на щаба на македонските комунистически части на 5 декември 1944 година ги предава на Седма македонска бригада, които по заповед на Управлението за държавна сигурност ги изпращат в следствения затвор в Струга. Оттам Лабунищи е преместен в затвора Идризово.[1] Получава доживотна присъда от комунистически военен съд в Македония, а след няколко месеца Белградският съд го осъжда на смърт.[3] Лабунищи обаче успява след няколко месеца да избяга от затвора и става нелегален установява в Мат и Люм в Албания заедно с други албански националисти.[3][1]
Убит е през юни 1946 година от албански полицаи на моста край село Шупенза, Долен Дебър.[1]
Името му носи Основно училище „Мурат Лабунищи“ в родното му село.[3][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Lita, Qerim. Murat Labënishti dhe Komiteti Nacional Shqiptar në Strugë // Shenya. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 май 2018.
- ↑ а б в г д е Патронат на училиштето во Лабуништа. А знаат ли Лабуништани кој е Мурат Лабуништи? // Струже.мк, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2019-01-10. Посетен на 10 януари 2019.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ОУ „Мурат Лабуништи“ го одбележа патронатот // CTB, 18 март 2014. Архивиран от оригинала на 2019-01-10. Посетен на 10 януари 2019.
