Нашице
| Нашице Našice | |
| — Град — | |
 град Нашице | |
  Нашице | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Жупания | Осиешко-баранска жупания |
| Площ | 205,2 km² |
| Надм. височина | 157 m |
| Население | 8173 души (2001) |
| Кмет | Йосип Милетич |
| Пощенски код | 43500 |
| Официален сайт | www.nasice.hr/hr |
| Нашице в Общомедия | |
Нашице (на хърватски: Našice) е град в източната част на Хърватия, Осиешко-баранска жупания.
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
Нашице е разположен в Славония. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на Драва.
Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира Пожега, на 52 км източно е Осиек. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията Осиек — Вировитица — Копривница — Вараждин, също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и Славонски брод.
Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, циментов завод, хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.
История[редактиране | редактиране на кода]
Градът за първи път се споменава през 1229 г.[1] През XV в. в него е построен францискански манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от османците през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от аристократичния род Пеячевичи и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни.[1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град.[2] Етническият състав според същото преброяване е следният:
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Францисканският манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св. Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на Хърватската война за независимост.
- Дворецът на графовете Пеячевичи заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Povijest grada // Архивиран от оригинала на 2018-05-28. Посетен на 2018-05-31.
- ↑ Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001
- ↑ Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001
| ||||||||||||||||||||||
