Никифор Тарханиот
| Никифор Тарханиот | |
| византийски аристократ и пълководец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария-Марта Палеологина |
| Деца | Михаил Тарханиот Йоан Тарханиот Андроник Тарханиот Теодора Тарханиотиса |
Никифор Тарханиот (на средногръцки: Νικηφόρος Ταρχανειώτης) е византийский аристократ и пълководец от XIII век, велик доместик на Никейската империя при император Йоан III Дука Ватаций и Теодор II Ласкарис.
Никифор е издънка на фамилията на Тарханиотите – аристократичен клан, който е част от военната аристокрация на Византия от края на X век.[1] За първи път за Никифор се споменава при управлението на никейския император Йоан III Ватаций, който през 1237 г. го назначил на длъжността столник (ὁ ἐπὶ τῆς τραπέζης, отговорник за трапезата) и му поверил завоюваната и стратегически важна крепост Цурулум в Тракия. На този пост Никифор успешно защитава Цурулум от съвместния българо-латински опит за превземането на крепостта през същата година.[2] През 1241 г. Никифор Тарханиот придружава императора в кампанията му, която води до превземането на Солун.[3] Определян като талантлив пълководец от Георги Акрополит, през 1252 г. Никифор е назначен за велик доместик на армията на мястото на своя тъст Андроник Палеолог, починал през същата година. Така начело на армията Никифор Тарханиот участва и в последната кампания на Йоан III Ватаций срещу Епирското деспотство през 1253 – 1254.[4]
Никифор Тарханиот остава велик доместик и през първата половина от управлението на император Теодор II Ласкарис, след което постът преминава в ръцете на новите фаворити на императора – братята Музалони, Андроник и Георги.[5] Роднина на Палеолозите по сватовство, през 1259 г. Никифор Тарханиот подкрепя възцаряването на своя шурей Михаил VIII Палеолог, който се отплаща за подкрепата, като връща Никифор на поста велик доместик през 1260 г. и удостоява синовете му с високи длъжности.[6]
Съдейки по факта, че съпругата му се замонашва през 1266 г., изследователите приемат, че най-вероятно към това време Никифор вече е бил покойник.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Никифор Тарханиот е бил женен два пъти. Първата му съпруга е била дъщеря на протостратор Андроник Дука Априн[7], от която Никифор имал една дъщеря – монахиня в Константинопол през 1366 -1303, споменавана с името Ностонгониса Тарханиотиса.[8] Вторият брак на Тарханиот, сключен приблизително около 1237 г.[9], е с Мария Палеологина, по-голяма сестрата на Михаил VIII, от която Никифор има четири деца:
- Теодора (или Теодосия) Тарханиотиса, съпруга на Василий Каваларий, с когото впоследствие била разделена и после омъжена за великия стратопедарх Валанидиот;[10]
- Михаил Тарханиот, велик примикюр, протостратор и велик доместик на войската, отличил се във войните срещу турците и Анжуйците;[11]
- Андроник Тарханиот, велик конетабъл и управител на Адрианопол;[12].
- Йоан Тарханиот, генерал[13] и водач на арсенитите[14], заточен през 1283 от император Андроник II Палеолог[15].
След смъртта на Никифор съпругата му се замонашила под името Марта и основала константинополския манастир Кира-Марта.[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ODB, с. 2011; Macrides 2007, с. 170.
- ↑ Macrides 2007, с. 200 – 201.
- ↑ Macrides 2007, с. 215 – 216.
- ↑ Macrides 2007, с. 244, 249 – 252.
- ↑ Macrides 2007, с. 253, 298.
- ↑ ODB, с. 2012
- ↑ Akropolites, с. 202
- ↑ Nicol 1962, с. 13, no. 57; Поляковская 1998, с. 157, 158.
- ↑ Поляковская 1998, с. 154.
- ↑ Nicol 1962, с. 13 – 14.
- ↑ Bartusis 1997, с. 63, 68; Поляковская 1998, с. 155.
- ↑ Bartusis 1997, с. 60; Поляковская 1998, с. 156.
- ↑ Nicol 1993, с. 124 – 125; Поляковская 1998, с. 155.
- ↑ Поляковская 1998, с. 156 – 157.
- ↑ Nicol 1962, с. 13.
- ↑ Nicol 1962, с. 13, no. 57.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Шамгунова, Т. А. (2003). Родственные и межклановые связи поздневизантийской аристократии. – Античная древность и средние века (Вып. 34). Екатеринбург, 355 – 379, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2901/2/adsv-34-22.pdf
- ((ru)) Поляковская, М. А. (1998). Место семейного клана в структуре поздневизантийского общества: Тарханиоты. – Античная древность и средние века (АДСВ) (Вып. 29). Екатеринбург, 153 – 164, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2688/1/adsv-29-12.pdf
- ((en)) Bartusis, Mark C (1997). The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. Philadelphia, Pennsylvania: University of Pennsylvania Press, ISBN 0-8122-1620-2, https://books.google.com/books?id=rUs-hHd89xAC
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Macrides, Ruth (ed) (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-43991-4, https://books.google.com/books?id=y2d6OHLqwEsC
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikephoros Tarchaneiotes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |