Никола Гаврилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Гаврилов
български политик
Роден
1900 г.
Починал
1976 г. (76 г.)

Учил вСофийски университет

Никола Николов Гаврилов е български общественик, юрист и дипломат, деец на Българската комунистическа партия и Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[1] Гаврилов и народен обвинител (прокурор) на Първия състав на Народния съд.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Гаврилов е роден през 1900 година в София, България. Завършва право в Софийския университет. В 1918 година е сред основателите на Социалистическия студентски съюз и секретар на секцията на организацията в столичния квартал Лозенец от 1921 до 1922 година. В 1919 година влиза в БКП. Става член на Военната организация на Централния комитет на партията. От 1928 година е деец на Международнатата организация за подпомагане на революционерите. Сътрудник е на Централния комитет на прокомунистическата ВМРО (обединена).[1] Шпионин е на съветското разузнаване.[3]

През 1944 – 1945 година е народен обвинител (прокурор) на Първи състав на Народния съд, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.[2]

След Деветосептемврийския преврат е търговски съветник в Александрия, Египет от 1948 до 1950 година. След това от 1950 до 1960 година е пълномощен министър в Албания, Египет, Судан и Етиопия. По-късно от 1961 до 1965 година е началник на отдел в българското външно министерство.[1]

Умира в 1976 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]