Никола Грънчаров (офицер)
| Никола Грънчаров | |
| български офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1982 г.
|
Никола Кръстев Грънчаров (Мануш) е български партизанин, офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 август 1914 г. в Чепино, днес част от Велинград. Член на БКП от 1939 г. Бил е член на Районния комитет на Българската работническа партия във Велинград.[1] По време на Втората световна война от април 1943 г. е партизанин в партизански отряд „Антон Иванов“.[2]
Завършва средно образование. На 11 септември 1944 г. влиза в българската армия. Последователно е командир на взвод, заместник-командир по политическата част на батальон, помощник-командир на граничен участък, командир на танков батальон, командир на танков полк. От 1955 до 1956 г. е командир на тринадесета танкова бригада. След това учи във Военнотехническата академия. След като завършва е назначен за командващ бронетанковите и механизирани войски на трета армия.[3] От 8 март 1957 г. е командир на седма мотострелкова дивизия. Остава на този пост до 1962 г. Излиза в запаса на 15 май 1972 г.[4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- полковник – 29 юли 1952
- генерал-майор – 28 декември 1960[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ неизвестни документални свидетелства за развитието на партизанската борба в района на родопите в периода 1941 – 1944 г.
- ↑ Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. с. 40-111.
- ↑ Протокол № 268 от 15 декември 1960 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 13
- ↑ Разпореждане № 189 от 15.05.1972 г. за уволнение на генерал-майор Никола Кръстев Грънчаров от БНА
- ↑ Указ № 487 за удостоверяване на полковник Никола Кръстев Грънчаров със звание „генерал-майор“.
