Никола Николов (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Николов.
| Никола Николов | |
| български генерал | |
| Род войски | |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 2019 г.
|
Никола Стоянов Николов е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 март 1944 г. в Божурище. Завършва през 1963 г. Висшето народно военно инженерно училище в Силистра. След това в периода 1963 – 1967 г., учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново като инженер-химик. През 1981 г. завършва за общовойскови командир във Военната академия в София. Между 1967 и 1974 г. е последователно командир на взвод за химическа защита, старши помощник-началник на РХР, старши помощник в Оперативен отдел, началник на отдел Оперативна подготовка, началник на Оперативен отдел.
През 1974 г. постъпва на работа в полувоенната организация за гражданска отбрана, с име гражданска защита от 1992 г. Тогава завършва висш офицерски курс по Гражданска отбрана в Москва. От 6 декември 1991 г. е началник на Управление „Гражданска защита“ (УГЗ) в Министерството на отбраната, като организира преобразуването на УГЗ в гражданска служба в МО, запазвайки генералското си звание и длъжност, като през 1994 г. е удостовен с висше военно звание генерал-майор. През 1994 г. завършва Академията на ФБР в САЩ, а през 1999 г. изкарва курс в Центъра за изследване на сигурността „Джордж Маршал“[1]. На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.[2] На 15 март 2001 г. е освободен от длъжността началник на служба „Гражданска защита на Република България“.[3]
От 2006 до 2007 г. е началник на политическия кабинет на министъра на държавната политика за бедствия и аварии. Замесен е в скандал с изнудване от ромски лидери от Мещерето. Причините за изнудването остават скрити за обществото, както и източниците на парите, които е дал. Началник е на кабинета на министърката на бедствията и авариите Емел Етем.
Носител е на награден знак „За вярна служба под знамената I степен“[4].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефанов, Д. 50 години випуск „Шипченски“ – 67. Изд. Авангард Прима, 2017, с.58
- ↑ УКАЗ № 231 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА СТОЯНОВ НИКОЛОВ – НАЧАЛНИК НА ГРАЖДАНСКАТА ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“
- ↑ УКАЗ № 46 ОТ 15.03.2001 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА СТОЯНОВ НИКОЛОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА СЛУЖБА „ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“
- ↑ ген. Никола Николов – военен[неработеща препратка]
