Никола Пенчев (химик)
Тази статия е за българския химик. За ветерана от Втората свеовна война вижте Никола Пенчев (ветеран).
| Никола Пенчев | |
| български химик | |
 | |
| Роден |
1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 1983 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Петър Пенчев |
| Деца | Елка Пенчева |
Никола Петров Пенчев е български учен химик, доктор на химическите науки, член-кореспондент на БАН, дългогодишен професор по аналитична химия в химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Лауреат на Димитровска награда (1959 г.).[1][2]
Най-съществени са научните му приноси в областта на анализа и геохимията на благородните газове. Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 31 юли 1901 г.
Син е на проф. Петър Пенчев и баща на проф. дгн. Елка Пенчева (така наречената "научна династия" Пенчеви).
През 1920 г. Завършва I Мъжка гимназия в София с Първа награда. През 1924 г. се дипломира по специалността „Химия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също с пълно отличие. Назначен е като асистент първоначално по неорганична химия, а след това по аналитична химия. Още първите му оригинални научни трудове са докладвани във Френската академия на науките и отпечатани в нейните издания. От 1924 до 1942 г. е асистент и доцент към катедрата по аналитична химия[3].
В периода 1929 – 1932 г. специализира в Париж в Колеж дьо Франс при проф. A. Lepape, в Institut de Chimie-Physique и в Institut Optique. По същото време става член на Дружеството по физикохимия в Париж.
В периода 1943 – 1971 г. е професор по аналитична химия във физико-математическия (по-късно химически) факултет на Софийския университет[2] и ръководител на катедрата по аналитична химия.[4] Подготвя 47 випуска химици и 13 випуска фармацевти, като чете лекции по аналитична химия, микроанализ и специален аналитичен практикум. Въвежда модерните теории на Арениус, Брьонстед и Лаури.
През 1961 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
Починал в София на 30 юли 1983 г.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Най-съществени са приносите на Пенчев в областта на анализа и геохимията на благородните газове. Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно минерални води и газове), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон, и нови – за хелий и аргон.[5]
Разкрива за пръв път важни геохимични генетични закономерности. Прави основния за ядрената физика извод, че за разлика от хелия, неонът не се произвежда в природата при интензивни ядрени процеси. Установява за първи път геохронологичното значение на съотношението хелий – аргон и го свързва с относителната геоложка възраст на флуидите и геоложката среда. Върху тези изследвания и оригинални методи, цитирани и препечатвани като класика в чужбина, световни авторитети изграждат свои теории и концепции.
Определя за пръв първи път съдържанието и геохимичното поведение на благородните газове, както и геоложката възраст на българските минерални води. Съставя първата „хелиева карта“ на България ( засекретена - не се публикува). Работи върху хидрохимията на редките и разсеяни елементи в българските минерални води, в газогенния и тегловия анализ. Създава полумикро- и микрометоди за елементен анализ на сложни органични и неорганични обекти. Важни са приносите му в областта на макро-, полумикро- и микротегловия анализ, съчетани с химични, физикохимични и кристалографски изследвания върху нови утаечни скали и тегловни форми. Около 100 са публикациите му в България и чужбина, цитиран и признат е в научните кръгове от цял свят.[6]
Ръководи множество дипломанти, докторанти, специализанти. По покана изнася лекции в чужбина и участва с доклади и официално председателство във важни международни форуми (като UPAC и др.)
В съавторство с проф. Б. Загорчев написват учебниците „Кратък курс по аналитична химия“ (1950), „Курс по аналитична химия“ (1951, 1955, 1959, 1961, 1963, 1966) и „Качествен анализ“ (1953, 1955, 1964).
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Лауреат на Димитровска награда за наука (1959 г.)
- Ордени: „Република България“ I степен (1981 г.); „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен (1960 г.) и II степен (1957 г.); „Червено знаме на труда“ (1976 г.); за „Гражданска заслуга“ (1939 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цалев, Д. Л. “Към 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. дн Никола Петров Пенчев: с любов, признателност и преклонение” // Химия и индустрия 82 (3−4), 58–64. 2011.
- ↑ а б 35 години от смъртта на професор Никола Пенчев // calendar.dir.bg. Посетен на 2 март 2020.
- ↑ Софийски Университет. Кратка история на катедра Аналитична химия // "Кратка история на катедра Аналитична химия", С. Кирилова, СУ, 2005.
- ↑ Кирилова, Савина. Кратка история на катедра Аналитична химия // СУ, 11 март 2015. Посетен на 2 март 2020.
- ↑ Бончев, П.Р. 100 години от рождението на проф. Никола Пенчев // Списание на БАН. 2001. с. 114 (4-6).
- ↑ Цалев, Димитър. АХ! – Любимата Катедра. Книга-албум за Катедрата по аналитична химия. София, Издание на Клуба на неостаряващите химици, https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/171456/1204515/version/1/file/KAH+book_Part2of2_2nd+e-edn2017.pdf+София, 2017. с. 106-111; 132-138.