Ностратически езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ностратически езици
Световното разпространение на ностратичната макросемейство на езиците според Сергей Старостин
Световното разпространение на ностратичната макросемейство на езиците според Сергей Старостин
Систематизация по Ethnologue

Ностратическите езици са хипотетично езиково макросемейство, включващо много от езиците, говорени в Стария свят.

Хипотезата за общ произход на ностратическите езици е предложена от датския езиковед Холгер Педерсен в началото на XX век и е развита по-късно от руски учени, като Владислав Илич-Свитич и Арон Долгополски, които търсят връзки между отдалечени езици и общия им произход преди 14 – 17 хилядолетия. Различни автори отнасят към ностратическите езици индоевропейските, уралските, алтайскитеяпонския и корейския), картвелските, дравидските, афро-азиатските.

Хипотезата за общия произход на ностратическите езици не е широко приета, главно заради ограничените свидетелства, които не дават възможност за категоричното ѝ приемане или отхвърляне.[1][2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salmons, Joseph C.; Joseph, Brian D. (1998). Nostratic: Sifting the Evidence. John Benjamins Publishing. ISBN 978-90-272-3646-3.
  2. Nostratic hypothesis | proposed language family | Britannica // www.britannica.com. Посетен на 18 юни 2021.
  3. Kallio, Petri; Koivulehto, Jorma (2017). „Beyond Proto-Indo-European“. In Klein, Jared; Joseph, Brian; Fritz, Matthias (eds.). Handbook of Comparative and Historical Indo-European Linguistics. 3. Walter de Gruyter. pp. 2280 – 2291. ISBN 978-3-11-054243-1.