Осигуряване на качеството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обезпечение на качеството)
Направо към: навигация, търсене

Осигуряване на качеството [1] (на английски: Quality Assurance, QA) e систематичното наблюдение и оценяване на различни аспекти на един проект, услуга или оборудване, с цел максимално увеличение на вероятността поне минимални стандарти на качество да бъдат постигнати в производствения процес. Осигуряването на качеството не може абсолютно да гарантира производството на "качествени" продукти.

Двата принципа, включени в QA, са "Годно за определената цел" - продуктът трябва да бъде подходящ за предназначената цел; и "Точно от първия път" - грешките трябва да бъдат елиминирани.

История[редактиране | edit source]

Преди изключително обширното разделение на труда и механизацията е било възможно самите работещи да контролират качеството на техните собствени продукти. Например през Средните векове гилдиите (в България еснафските съюзи през Възраждането и по-късно гилдиите след Освобождението) възприемат отговорността за контрол над качеството на техните членове, установявайки и поддържайки определени стандарти за членство.

Разделението на труда и механизацията на производството, благодарение най-вече на индустриалната революция, увеличават силно брутния вътрешен продукт в световен мащаб. Създалата се конкуренция на новосформиралите се стокови пазари и нарастващо потребителско търсене, принуждават производствените предприятия да обърнат внимание на качеството на своята продукция. Новата система на производство в която все повече хора се специализират в дадена област, води до създаване на нови професии и необходимост от контрол на произведените стоки и услуги. По този начин възниква професия свързана с обезпечение на качеството в производствените процеси.

По време на двете световни войни, индустриално развитите държави въвлечени пряко в конфликтните точки на света, увеличават човешкия капитал в своите производствени центрове. Този период характерен с масово производство и работници на надница, сформира нарастването на негодната продукция след производствения цикъл. Проблемът който възниква, води до назначаване на нови инспектори на пълен работен ден, които имат нужните правомощия да откриват и коригират нарастващите дефекти.

Промишленото производство в САЩ през 20-те години на XX век е предимно серийно и масово. Американският учен Уилям Шухард въвежда нов подход в методите по обезпечение на качеството - статистически контрол на качеството. Основата на която се осланя SQC е свързана със използване на два характерни инструмента: системни проби и създаване на тестови извадки. След втората световна война интересът към статистическите методи нараства. В САЩ учените работят върху подобряването му, а в Европа се дискутират начинът на формиране и обем на пробите.

През 50-те години на XX век е издигната концепцията за тотално управление на качеството, чийто автор е американският учен Арманд Фейгенбаум, мениджър във фирма "General Electric". През 1961 г. Фейгенбаум публикува труда си "Total Quality Control". Тази система се развива в Япония с акцент върху статистическите методи, които са известни на японците още по време на втората световна война. След войната Япония е разрушена, американският генерал Дъглас Макартър надзирава нейното реконструиране. Уилям Едуардс Деминг и Джоузеф Джуран, ръководени от Макартър прилагат натрупания американски опит и принципи за качество върху набиращата скорост японска икономика. Един от активните последователи е Каору Ишикава, с дейността на който се свързва "японското чудо".

Модели и методи[редактиране | edit source]

Статистически контрол[редактиране | edit source]

Статистическият контрол е най - често използвания модел при вземане на решения в управлението на качеството.[2] Известни методи, с които си служи са графичните методи, контролните карти, метод шест сигма, методите за оценяване на мощността на процесите и оценка на процента качествени изделия. Статистическата методология зависи особено от анализа на обективни и субективни данни. Немалко компании разчитат на този модел в различни нива на управленски и производствени процеси. Всеки продукт/процес може да бъде следен и анализиран за период от време, докато състоянието му сравнено с образцовия модел има общи черти и свойства. С използването на статистически методи за контрол на качеството се обработват данните за несъответствията в качествените характеристики и се откриват причините за това. Инструменти, с които си служи статистическият модел са:[2]

  • Контролни диаграми и графики
  • Диаграма на Парето
  • Времеви диаграми
  • Диаграма на разсейването
  • Хистограма
  • Контролни карти

Тотално управление на качеството[редактиране | edit source]

Tqm

Арманд Файгенбаум дефинира тоталното управление на качеството като: „Ефективна система за интеграция на развитие на качеството, както и за поддръжка и усъвършенстване на качеството от страна на различни групи в дадена организация, така че да се постига възможно най – голяма икономичност при производството и сервиза, като това напълно да удовлетворява потребителите.”[3] Тоталното управление на качеството изисква пълна отговорност от всички служители и работници във фирмата. Моделът в своята същност е колективна дейност и не трябва да се усъществява само от отделни лица. Тоталното управление на качеството се изразява в революционно мислене на всички нива във фирмата като гаранция за добри резултати. Според Каору Ишикава тоталното управление на качеството не разчита само на строгия контрол, а по скоро на симбиоза между целия персонал - от ръководителите до обикновените работници.[4]

Стандарти[5][редактиране | edit source]

ISO 9000[редактиране | edit source]

ISO 9000

Стандартите ISO 9000 са приети в над 90 страни в света и могат да се приложат към всяко предприятие, независимо от големината му и сферата му на дейност. Системата стандарти е разработена от Международната организация по стандартизации и е базирана на разработките на Британския институт по стандартите BS 5750. Самата организация ISO не извършва сертификация по ISO 9000. С това се занимават специално сформирани одиторски организации в отделните страни. През 1987 г. международната стандартизационна организация ISO публикува част от серията стандарти ISO 9000. В България системата за управление на качеството ISO 9000 е приета през 1996 г.

ISO 9001 : 2000[редактиране | edit source]

Стандартът ISO 9001:2000 предоставя тествани и изпробвани в практиката способи и модели , позволяващи такова системно развитие на организационните процеси , които позволяват производството на продукт достоен да задоволи изискванията и потребностите на клиентите. Изискванията за система за управление на качеството при EN ISO 9001 : 2000 са стандартизирани. Важно място заема самата структура на стандарта. Състои се от следните раздели:

  • Въведение
  • Област на приложение
  • Препратки към други стандарти и понятия
  • Система за управление на качеството
  • Отговорности на ръководството
  • Мениджмънт на ресурсите
  • Реализиране на продукта
  • Измерване, анализ и подобряване

ISO 9001 : 2008[редактиране | edit source]

ISO 9001:2008 е международен стандарт, поставящ изискванията към системите за управление, като дадена организация трябва да демонстрира способността си да предоставя непрекъснато продукт/услуга, който да отговаря на клиентските и приложимите нормативни изисквания и да се стреми непрекъснато да повишава удовлетворението на клиента. Стандартът се базира на осем основни принципа, които са гарант за успешно ръководене и функциониране на една организация:

  • Насоченост към клиента
  • Лидерство
  • Приобщаване на хората, работещи в организацията
  • Процесен подход
  • Системен подход за управление
  • Непрекъснато подобряване
  • Взимане на решение, основано на факти
  • Взаимноизгодни отношения с доставчиците

Професионална реализация[редактиране | edit source]

Инженер по обезпечение на качеството е специалист който участва за създаването, изпитването, поддръжката и сигурността на софтуерен или технологичен продукт. Отговорностите също включват осигуряване на максимално качество във всички технически и/или технологични аспекти, постоянен мониторинг на процесите в работата, системен тест на продукцията/услугите, спазване на одобрените стандарти и обратна връзка с отговорните лица с цел превенция на бъдещи грешки и недоразумения.

Индустрии[редактиране | edit source]

Инженерите по обезпечение на качеството не са лимитирани до производствените предприятия. Техните знания и умения могат да бъдат приложени както в бизнес среда, така и в организации без комерсиална цел. Примери:

  • Дизайн и мода
  • Консултантски услуги
  • Банково дело
  • Застраховане и финанси
  • Разработка на компютърен софтуер
  • Търговия на бързооборотни стоки
  • Транспортни услуги
  • Образование

QA в софтуерната индустрия[редактиране | edit source]

Тестването на софтуера е основна задача на QA инженера то представлява своеобразно разследване и се провежда с цел да осигури информация за качеството на продукта или услугата, която се изпитва. Тестване на софтуера може да даде обективна, независима гледна точка, за да се позволи да се преценят и разбират рисковете преди пускането на софтуера на пазара. Тест техниките включват, но не се ограничават до процеса на изпълнение на програма или приложение с намерение за намиране на софтуерни бъгове (грешки или други дефекти).

Тестване на софтуера може да се каже, че е процес на валидиране и проверка на една компютърна програма / приложение / като:

  • отговаря на изискванията поставени по време на своя дизайн и разработка,
  • работи както се очаква,
  • може да се осъществи със същите характеристики,
  • и отговаря на потребностите на заинтересованите страни.

Необходими умения[редактиране | edit source]

В началото ниво QA позицията включва обикновена проверка. Например, потребителят може да се наложи да въведете парола в уеб сайт, която трябва да бъде между пет и десет знака. Инженер по осигуряването на качеството, преди това трябва да тествате как ще работи, ако потребителят въведе интервал, точка, тире или запетая. В допълнение към тестването на повърхностно ниво, съвременните инженери създават и ползват софтуерни инструменти за автоматично тестване на готовите продукти.

Отговорности[редактиране | edit source]

QA инженерът е мостът между крайния потребител и програмистите, той трябва много добре да разбира проблемите, с които потребителите могат да се сблъскат. Целта му е да се опита да направи нещата да работят, така че програмиста да хване грешките преди те да се появят. Тестване изисква много творчество. "Бъговете" са често скрити и при просто изпълнение на очевидни положителни тестове има малка възможност да се открият проблеми. QA инженерът трябва да използва своята креативност, за да разбере и приложи всички сценарии, при които е вероятно да се открие бъг. С други думи, QA инженерите, трябва да могат да "виждат отвъд очевидното". Професията изисква познания за разработката на софтуер в поради две основни причини:

  • Способности за разработка на софтуер са необходими поради вероятността за прилагане на автоматизирани тестове
  • Ако инженера има умения за разработка на софтуер то той има по-добра представа за това какво е "опасно" за кодиране, както и какво да се тества по-задълбочено.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. БДС EN ISO 9000:2007 Системи за управление на качеството. Основни принципи и речник
  2. а б Димова Д., Статистически методи в управлението на производството, Изд.ЕКС-ПРЕС, Габрово, 2009.
  3. Feigenbaum, A. V. (1991), Total quality control. 3rd ed., McGraw-Hill, New York
  4. Публична лекция "Управление на качество", Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий"
  5. “Видове системи за управление на качеството“, Й.Иванова
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Quality assurance“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.