Обикновена диоскорея
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Обикновена диоскорея | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Caddick & Wilkin, 2002 | ||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Обикновена диоскорея в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновена диоскорея или Брей (Dioscorea communis), е тревисто многогодишно растение с месесто грудесто коренище дълго 20 – 30 cm, широко 5 – 10 cm, с външен кафяв корков пласт и белезникаво слузеста сърцевина. Стъблото е тревисто, увивно, дълго 1 – 3 m. Листата са последователни, едри, дълги 8 – 14 cm, широки 4 – 11 cm, обратно яйцевидни до бъбрековидни. Цветовете са с дълга дръжка, бледозеленикави, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблени листа. Плодът прилича на червена ягода и е силно отровен. Както коренът, така и стеблото съдържат лютиво вещество, което дразни кожата.[1]
Разпространение[2][редактиране | редактиране на кода]
Разпространено из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 m надморска височина. Цъфти през май-юли.
Използваема част[3][редактиране | редактиране на кода]
Използват се корените с коренището, които се изкопават през есента.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Само външно. Коренът счукан се налага върху болното от ревматизъм място или в настройка със спирт. В последния случай се разтрива и се увива с вълнен плат, за да престои една нощ.
Трябва да се употребява предпазливо, защото наложения корен може да предизвика изгаряния по кожата. При евентуални изгаряния кожата се маже с чист зехтин.
Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]
Забележка: бреят е силно отровен. 100 гр. счукан брей се накисва в 300 гр. чист спирт за 12 часа, след което се маже.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
- ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.