Обратна осмоза

Осмоза е процес, при който молекулите на един разтворител (най-често вода) преминават през полупропусклива мембрана, разделяща два разтвора с различна концентрация. Целта е да се изравни концентрацията от двете страни на мембраната — молекулите преминават от разтвора с по-висока концентрация, към разтвора с по-ниска концентрация.

За численото характеризиране на осмозата се използва понятието осмотично налягане. Така се нарича онова допълнително налягане, което трябва да се приложи върху даден разтвор, за да се прекрати осмозата, т. е. да се прекрати преминаването на чистия разтворител към разтвора през полупропусклива преграда. Действието на осмотичното налягане се свежда до това да се засили преминаването на молекулите на разтворителя от разтвора към чистия разтворител и да се изравни скоростта на преминаването на тези молекули в двете противоположни посоки. При обратната осмоза налягането на разтворителя се увеличава повече от осмотичното налягане като по този начин става преминаване на молекулите в обратна посока — от разтвора с по-ниска концентрация, към този с по-висока концентрация.

Обратната осмоза е считана за най-ефективния метод за получаване на чиста вода за пиене. Този метод е основан на преминаването на водните частици през полупропускаща мембрана от разтвор с голяма концентрация (замърсена вода) в разтвор с по-ниска концентрация (чиста вода).