Одеска киностудия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Одеската киностудия е една от най-старите киностудии в Руската империя, СССР и Украйна.

История на киностудиото[редактиране | edit source]

Кратка хронология[редактиране | edit source]

  • 1919 — образувана на базата на частни кинофабрики.
  • 1922 — реорганизирана в Одеска кинофабрика ВУФКУ (Всеукраинско фотокиноуправление).
  • 1929 — преименувана в Одеска кинофабрика «Украинфилм».
  • От 1938 до 1941 — Одески киностудия и художествени филми.
  • В годините на Великата Отечествена война е влизала в състава на Ташкентското киностудио.
  • 1954 — отново работи в Одеса.
  • 2005 — реорганизирана в ЗАО (на държата принадлежат контролен пакет от акции).

Подробна история[редактиране | edit source]

Одеското киностудио води своята история от 1907 година. Именно тогава кинематографистта М. Гросман е започнал да снима едни от първите отечествени филми. Той създал киноателие "Мироград", което после е прераснало в кинофабрика.

На 9 януари 1894 година професор на Московския университет М. Любимов е демонстрирал "снаряд за анализа на (стробоскопических) явления", които в тази година се проектирали от одесита Иосиф Андреевич Тимченко.

През 1910-та година М. Гросман управлявал частна кантора на Дерибасовской 18. Фотограф и кинооператор в началото снимали документални и познавателни филми вместо с добре известните кинематографи.

През 1914 година възниква друго ателие "Мизрах", което е било снимано с актьори на Еврейския Театърен филм "Живот и Смърт".

По време на първата световна война връзката с чуждестранните партньори е била нарушена и отново в Одеса възникват малки кинопредприятия, средата на които е "Мироград" произвел за 1918 година 10 картини и "Мизрах" произвел четири филма за периода 1917-1918.

"Мирограф" се е намирал на участъка № 16 по Малофонтанския Път (сега Френски Булевард) е бил построен стъклена единица павилион. Кинофабриката на К. Борисов така придобила свой павилион. Един от най-големите кинофабрики харковчанина Д. Харинтов построил свое здание на участъка № 33 на Френският Булевард; за снимането на филми с участието на Вери Холодной работещи в тази бригада.

През април 1919 година, която в Одеса дошли части на Червената армия военните оператори снели лентата "Приятната Одеса".

През 1922 година Украинският Кинокомитет е бил преобразуван във Всесъюзно фотокиноуправление (ВУФКУ) във въведението на които дошли Ялтенската фабрика и три Одески фабрики.

През 1927 година Одеската кинофабрика е призната за една от най-големите в страната.

През 1938 година Одеското студио за художествени филми пуска картини за миналото на украинския народ "Назар Стодоля", "Кармелюк"; По време на гражданската война в Русия ("Митка Лелюк", "Старата Крепост"); за будния търговски флот ("Танкер „Дербент“", "Дъщерята на Моряка»).

През периода на 1941—1944 години одеските кинемаграфисти приели участие в други киностудия в това число на ташкентското. В частност приели участие в създаването на филмите "Два боеца", "Насредин в Бухария", "Човек № 217", "Аз черноморец" по новели за бойните киносборници.

След войната на киностудиото е заснело кинофилма "Жажда" илюстриращ един от епизодите на отбраната на Одеса.

На фронта за загинали много работници на студиото, режисьори, оператори, актьори, техници. Сред тях има и медицинска сестра Гуля Корольова, която в същата година изпълнявала главната роля в "Партизанска дъщеря".

Филмография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]