Озрен
| Озрен | |
 Река Преня в планината Озрен | |
  Местоположение на картата на Босна и Херцеговина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Босна и Херцеговина |
| Част от | Динарски планини |
| Най-висок връх | Голяма Остравица |
| Надм. височина | 1918 m |
| Озрен в Общомедия | |
Озрен (на сръбски: Озрен/Ozren) е ниска планинска верига в северната част на Босна и Херцеговина, която се простира на разстояние от около 40 km между градовете Добой и Завидовичи, между долините на река Босна на запад и на река Спреча на север. На юг се простира по протежение на река Крива, докато източните ѝ склонове се спускат към езерото Модрачко. По този начин отчасти планината се намира във Федерация Босна и Херцеговина, отчасти в Република Сръбска. В административно отношение се отнася към босненската община Маглай и сръбската община Петрово.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според легендата, името на планината е дадено от босненската кралица Катарина Косача Котроманич, която, изкачвайки се до върха, остава очарована от красотата на пейзажа и казва „Мили Боже, лијепа обазарја“ (приблизителен превод: „Боже мой, каква красива гледка“). Думата „обазарја“, което има много различни значения, впоследствие преминава в Озрен[1].
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Трите най-високи точки на планинския масив са разположени на територията на община Петрово. Това са върховете Голяма Остравица (918 m), Кралица (883 m) и Малка Остравица (853 m). Освен разнообразна си флора, Озрен е богат на природни ресурси. Тук има източници на чиста питейна вода, притежаващи лечебни свойства геотермални източници, руди и минерални ресурси[2].
История[редактиране | редактиране на кода]
Поради географските особености на планината, Озрен често се оказва ключова отбранителна точка по време на военни конфликти. По време на Втората световна война, през 1942 г. немско-хърватските войски провеждат тук наказателна операция срещу укрепилите се югославски партизани – по-голямата част от партизаните в крайна сметка успява да се укрие в горите. По време на Босненската война, Озрен се превръща в бастион на отбраната на сърбите срещу мюсюлманите. Понастоящем на връх Кралица има паметник на загиналите воини на Въоръжените сили на Република Сръбска, които през септември 1995 г. стават жертви на бомбардировките на НАТО[3][4][5].
Озренски манастир[редактиране | редактиране на кода]
В планината се намира манастир на Сръбската православна църква, посветен на Николай Чудотворец, известен като Озренски манастир.
Озренски маратон[редактиране | редактиране на кода]
Община Петрово с подкрепата на Радиото и телевизията на Република Сръбска всяка година организира традиционен маратонский по хребета на Озрен[6].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dobro došli // www.ozren.org/. Ozren Outdoor.
- ↑ Оперативни план заштите и спашавања од пожара у Општини Петрово // Општина Петрово, март/април 2011. Посетен на 08.09.2011. (на сръбски)[неработеща препратка]
- ↑ Битва за Озрен // Српска.ру, 3 февруари 2006. Посетен на 28 март 2016.
- ↑ Сјећање на жртве NATO бомбардовања // Глас Српске, 07.09.2011. Посетен на 08.09.2011. (на сръбски)[неработеща препратка]
- ↑ Парастос на Краљици // Радио-телевизија Републике Српске, 07.09.2011. Посетен на 08.09.2011. (на сръбски)
- ↑ Озренски планинарски маратон, 2012. // Радио-телевизија Републике Српске, 9. 6. 2012. Посетен на 10. 6. 2012. (на сръбски)[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ozren Outdoor ((sr))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Озрен (Босния и Герцеговина)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |