Организационна култура
Организационна култура (и съответно корпоративна култура) е поле от теория на организациите и мениджмънта, което описва психологията, поведенията, опитностите, вярванията и ценностите (личностни и културни ценности) на една организация. Тя бива дефинирана като "специфичният сбор от ценности и норми, които са споделяни от хората и групите вътре в една организация, който определя и начинът, по който те взаимодействат един с друг и с всички кореспондиращи към и включени в работата на организацията хора, институции или други организации"[1]
В областта има два основни подхода, на изследване на културата в дадена организация, или на изследване на общосподелените характеристики на организационната култура на повечето организации, и другият подход е по-скоро предписващ, тоест такъв който задава и предлага правилни практики. Възниква в края на 70-те на 20 век като специфична област на изследване в организационният мениджмънт, при която е засилено "говоренето за култура" или "културологичния дискурс". (В действителност някои споменавания на културата и "символното" започва още през средата на 70-те.)
Том Питърс [2] дава следното определение за организационна култура:
Както и при племенните и родовите култури има тотеми и табута, които диктуват как всеки член трябва да се държи към своите събратя от племето и външните за него, по същия начин и корпоративната култура повлиява действията на работещите по отношение на клиентите, конкурентите, доставчиците и един към друг в организацията.
—Tom Peters, "Corporate culture - the hard to change values that spell success or failure", Business Week, октомври 1980, стр. 148-154
Съдържание |
Характеристики на добрата организационна култура [редактиране]
- Приемане и одобрение на разнообразието и различието (по отношение на индивидуалната култура, произход и т.н. на работещите)
- Отношение на приемане и правилно третиране на приноса на всеки работещ за компанията
- Гордост и ентусиазъм на работещия от организацията и работата, която е извършвана
- Равни възможности за всеки работещ да реализира своя пълен потенциал в рамките на компанията
- Перфектна комуникация на ниво между всички работещи по отношение на политиките и въпросите, и проблемите в компанията
- Силно лидерство със силно чувство за добро управление, даване на необходими интрукции и указания, както и за целите и търсените резултати
- Способност за съревнователност в областта на индустриалните иновации и обслужването на клиентите
- По-ниски от обичайните нива на текучество (но когато това е постигнато чрез една здравословна организацинна култура)
- Инвестиции в учене, обучения и знания за работещите
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Чарлз Хил, Гарет Джоунс (2001), Стратегически маркетинг / Charles W. L. Hill, Gareth R. Jones, (2001) Strategic Management. Houghton Mifflin.
- ↑ Топ Питърс повлиява развитието на изследванията в областта на организационната култура с книгата си В търсене на отлични постижения (Tom Peters, Robert H. Waterman, Jr., In Search of Excellence, 1982), преведена на български като Питърс, Т., Р. Уотърман, Към съвършенство във фирменото управление, изд. Наука и изкуство, 1988
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Organizational culture“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Библиография [редактиране]
- Martin Parker, Organizational culture and identity: unity and division at work, SAGE, 2000
- Mats Alvesson, Understanding organizational culture, SAGE, 2002
Виж още [редактиране]
