Остров Чулман
 | Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:19, 26 април 2023 (UTC). |  |
| Чулман Чулман | |
| Местоположение | Якутия |
|---|---|
| Страна |  Русия |
| Акватория | Море Лаптеви |
| Площ | 10530 km² |
| Население | 210 души (2017) 0,0199 души/km² |
| Най-висока точка | 235 m н.в. |
Чулман (на руски: Чулман) е руски остров в Море Лаптеви, в Северния ледовит океан и в Арктика. Той е 7-ми по големина от руските острови. Разположен е между островите Дунай (на 3 km на север) и Дянгилах (на 47 km на запад), западно от устието на река Лена, в Якутска област и източно от Оленьокския залив. На югоизток от него се намират малките островчета Сасил-Ари, Систях-Арита, Сордох-Ари и Буор-Хая-Кумага, а на югозапад – Улахан-Ари и Диринг-Аян. Дължината му от северозапад на югоизток е 190 km, а най-голямата му ширина – 165 km. Площ 10530 km². Бреговете му са предимно ниски, полегати, тревисти и силно разчленени от множество малки заливи (най-големи Туматски залив, Залив Куба и Кюрюеляхский залив) и дълги и тесни полуострови между тях. Изграден е основно от наносни отложения и скали. Има множество малки езера и блата. Изграден е от 235 свързани помежду си по-малки острова. Най-голям от които е о. Арга-Муора-Сисьо - 6400 км² (според други данни е 7000 км²). Останалите по-големи са Харданг-Сисьо - 1136 км², Курунгнах-Сисьо - 355 км², Малига-Сисьо - 240 км², Кюерелех-Сис (Кюрюелях-Сис) - 202 км², Турах-Сисьо - 197 км², Джангилах (Дянгилах-Сис) - 169 км², Джипириес (Депириес-Арита) - 161 км², Сис-Кумах (Петрушка) - 146 км², Ебе-Басин-Сисьо - 131 км², Сингнибит-Уя-Арита - 128 км², Чаркайъ-Арита - 115 км², Конон-Арита - 107 км², Китах-Арита - 108 км², Сюрбе-Арита - 105 км², Кулчук-Айнин-Арита - 104 км², Черегер-Арита - 103 км², Кирдиелиме-Арита - 102 км², Дънелех-Булгунях-Арита (Диелях-Булгунях-Арита) - 81 км², Чуткуо-Арита - 78 км², Сиен-Арита - 75 км², Сюрюктях-Арита - 74 км² и др. Впечатление прави също така, че островът, който е северно от о. Чулман се казва Дунай или на български Дунав. Едни от съставните острови на о. Чулман пък се наричат Балаган-Арита и Балаганах-Арита (и още няколко съдържащи името Балаган, Балаганах, Булгунях, Булунг и Булгуняхтях), което директно ни отвежда до българската народност. Има и още няколко съставни острова с чисто български имена - Хлеб, Герасим, Иван, Илин, Антон, Хар Балаган, Арда, Артамон и др. Основен град на о. Чулман е гр. Сагастир на крайният североизточен съставен остров Сагастир. Други градове (поселища) са: Китах (Кытах), Турах, Чаркайъ (Чаркайы), Самах-Ари-Диете (Самах-Ары-Диете), Нагим (Нагым), Петрушка, Ари (Ары), Туматас (Туматск), Стара Буор-Хая, Нова Буор-Хая, Булун, Дунай и др. Релефът му е предимно равнинен с максимална височина 235 m (връх Тас-Крест-Хаята), а покрай брега има малки и тесни крайбрежни ниски тревисти участъци. По-голямата му част е покрита със арктическа растителност. На територията на остров Чулман се намира Уст-Ленския държавен природен резерват (14330 км²).
История[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем остров Чулман е руско владение, но някога е бил български остров и е пряко свързан с българската история и митология - епосът "Чулман толгау" ("Сказание за Чулман") - "Эпос Чулмана" - античен български епос, който е датиран VІ хилядолетие преди новата ера. Има и град Чулман, на р. Лена, в Якутия, Русия. Разположен е на брега на река Чулман, на около 21 км североизточно от гр. Нерюнгри и около 635 км югозападно от Якутск и на 236 км южно от гр. Алдан (отново име от българската история - кан Аудан).
Пътят, по който преминава търсещият Истината, символизиран чрез тристъпалната пирамида, е известен като Май-Юлъ ("Пътя на Май") по името на първия цар на Самар (Шумер), който пренесъл Традицията в Средния Изток. Преданията за произхода на свещеното знание разказват, че първия учител на хората бил Аудан (герм. Вотан, сканд. Один или Аудун - "Приятел на богатството" = алт. Боян или Баян, "Богатия"), наричан още Таргиз ("Подобния на Бога" или скит. Таргитай, "От рода на Бога"), който принадлежал към предшествуващата човечеството свръхраса на алпите от Чулман Арал (Туле) - недостъпния за смъртните "Сребърен Остров" в Северния Ледовит Океан. Неговият син Джамс-Иджик (перс. Йима, Джамшед, инд. Яма), който бил първия Колоксай, основал в района на Поволжието първото човешко царство - империята Идел - център на която бил легендарния град на щастието Джамбул. Животът там бил устроен съгласно принципите на Торе - "правилния начин на живот", предвиждащ разделянето на хората във функционални съсловия или касти съобразно тяхната изначална вътрешна природа. Тези свещени закони били дадени на цар Джам свише, което се изобразява от легендата за това, как от небето в иделската (или "скитска") земя паднали златните предмети - ярем, рало, двуостра секира (сагара) и чаша (по Херодот, "История", ІV, 5) - емблеми съответно на аграрното, военното и жреческото съсловия - които представляват същевременно указатели на Пътя, символизиращи последователните етапи на духовното развитие на човека. Според легендите Остров Чулман е легендарен остров в Северния ледовит океан, където живеят бог Тангра и алпите.