Отношения между Русия и Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руска федерация
Российская Федерация
Знаме на Русия
Герб на Русия
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Русия
География и население
Столица Москва
55°25′08″ с. ш. 37°37′56″ и. д. / 55.418889° с. ш. 37.632222° и. д.
Най-голям град Москва (10 390 000 души)
Официален език руски(1)
Управление
президент Дмитрий Медведев
История
Икономика
日本国
Nippon-koku Япония
Знаме на Япония
Герб на Япония
(знаме) (герб)
Местоположение на Япония
География и население
Столица Токио
35°41′ с. ш. 139°46′ и. д. / 35.683333° с. ш. 139.766667° и. д.
Най-голям град Токио
Официален език японски
Управление
император Акихито
История
Икономика

Външнополитическите отношения между Русия и Япония са продължение на външнополитическите отношения между Съветския съюз и Япония.

Външнополитически отношения между Русия и Япония[редактиране | edit source]

Външнополитическите отношения между Русия и Япония се затрудняват главно от спора за суверенитета върху Курилските острови , който вече 66 години (към 2012 г.) след края на Втората световна война не намира разрешение. Островите са важни както в икономически, така и във военен план поради изобилието на природни ресурси и тяхното стратегическо местоположение. На 10 февруари 1904 г. избухва Руско-японската война вследствие на съперничеството между Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Това, както и няколко по-малки конфликта, спират подписването на мирния договор след края на ВСВ. Към 2012 г. договорът все още не е подписан.

Правителството на Борис Елцин стъпва на власт в Русия в края на 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Въпреки че въпросът за южните Курилски острови все още натежава върху отношенията между двете страни, министър-председателят на Япония Морихиро Хосокава и руският президент Елцин признават необходимостта от насърчаване на мира и стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион. Също така потвърждават значението на диалога между двете правителства по широк кръг от въпроси, включително сигурността, и се договарят за по-нататъшно развитие на двустранните отношения. По това време Япония е част от Г7 и от името на лидерите на "Групата на седемте" Хосокава заявява, че подкрепят демократичните и икономически реформи, следвани от президента Елцин и нещо повече- допълнително ще насърчават тези реформи.[1] През септември 1992 г. Борис Елцин отлага планирано посещение в Япония, което провежда година по-късно, на 11 октомври 1993 г.. По време на посещението, въпреки че се обсъждат различни въпроси, включително северните територии и подписването на мирен договор, нито една от страните не отстъпва от позицията си и съответно не се стига до подобрение в отношенията им. [2]

На 13 ноември 1998 г., новоизбраният японски министър председател Keizō Obuchi посещава Руската федерация, за да се срещне с президентът Борис Елцин. На срещата са подписани Декларация за изграждане на партньорство между Русия и Япония, Споразумение за насърчаване и защита на инвестициите и други документи важни за успешното развитие на отношенията между двете страни.[3]

На 16 август 2006 г. руските морски власти убиват японски рибар във водите около спорните Курилски острови. От 1956 г. това е първият убит човек в оспорваната територия. Това събитие предизвиква нова размяна на остри реплики между двете правителства и влошава отношенията между Русия и Япония. [4]

Спорът за южните Курилски острови допълнително влошава руско-японските отношения, когато на 16 юли 2008 г. японското правителство публикува нова насока в учебниците, според която Япония има суверенитет над Курилските острови. Руската общественост е най-вече възмутена от тези действия и поисква правителството да противодейства. На 18 юли 2008 г. министерството на външните работи на Русия съобщава, че тези действия нито допринасят за развитието на положително сътрудничество между двете страни, нито спомагат за уреждането на спора върху островите. [5][6]

През 2010 г. новоизбраният японски министър председател Наото Кан прави изявление, в което съобщава, че ще съдейства усилено за подобряване на политическите и икономически отношения между Япония и Русия, което от своя страна ще доведе до подписването на мирен договор.[7] На 1 ноември 2010 Дмитрий Медведев посещава остров Кунашир (за първи път след края на Втората световна война руски лидер посещава спорните територии), където описва Курилските острови като много важен регион за Русия и с това си изказване предизвиква японската общественост. Наото Кан обобщава посещението на Медведев като "разочароващо".[8]

След разгорещяването на спора, през февруари 2011 г. президентът Дмитрий Медведев нарежда значително увеличение на руската защита на Курилските острови.[9]

На 28 януари 2012 г. външните министри на Япония и Русия, Коичиро Гемба и Сергей Лавров подписват споразумение за опростяване на визовите процедури между двете страни, освен това се договарят за развитие на сътрудничеството в сферата на икономиката и сигурността. Отново няма напредък в уреждането на териториалния спор, тъй като нито една от страните не оттегля претенциите си към четирите Курилски острова. Лавров след срещата си с Гемба заявява, че Москва и Токио трябва да намерят по сдържан начин за разрешение на териториалния спор. На пресконференцията Коичиро Гемба съобщава, че подписването на мирен договор е по-наложително от когато и да било преди.[10]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

http://en.wikipedia.org/wiki/Japan%E2%80%93Russia_relations http://www.mofa.go.jp/region/europe/russia/

Външни препратки[редактиране | edit source]