Отомангейски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Географско разпространение.

Ото-Мангейските езици (също отомангейски или отомангеански) е голямо езиково семейство, състоящо се от няколко езикови групи от местни индиански езици. Всички говорими днес отомангейски езици произлизат от земи в територията на днешно Мексико. Някои езикови разклонения от районите на Никарагуа и Коста Рика вече не се говорят.

Произход[редактиране | edit source]

Прото-отомангейските езици се проследяват до около 2000 пр.н.е.[1] Това означава, че близо 4000 години много от жителите на Мезоамерика говорят един или друг отомангейски език. Някои противоречиви източници използуващи методите на глотохронология датират отцепването на Прото-отомангейското семейство около 4400 пр.н.е.[2]

За прародина на отомангейските езици се смята долината Теуакан (на испански Tehuacán; да не се бърка с Теотиуакан) поради следите на една от най-ранните култури в Мезоамерика. Макар днес да се хвърля известна сянка на съмнение по въпроса дали това е най-сигурната прародина на тези езици, има утвърдено съгласие, че културата на Теуакан обитавала тази долина между 5000 пр.н.е и 2300 пр.н.е. със сигурност е говорила отомангейски език. [3]

Разпространение[редактиране | edit source]

Ото-мангейското езиково семейство е най-разнообразното и географски разпръснатото в Мезоамерика. Най-голямото множество от хора говорещи отомангейски езици се намира на територията на Оахака, където се срещат най-големите две разклонения - сапотекски и мищекси езици. Те се използват от близо 1,5 милиона жители.

В централно Мексико, особено в щатите Мексико, Идалго и Керетаро, най-често говоримите местни индиански езици принадлежат на Ото-памейската (Oto-Pamean) група: отоми и близкия до него масауа с повече от общо 500 000 говорящи.

Застрашен статут[редактиране | edit source]

Някои от отомангейските езици са на залязване поради липса на млади говорящи. От изчезване са застрашени ичкатекският и матлацинка като всеки един от тези два езика наброява по-малко от 250 говорящи, повечето възрастни. Други езици особено от мангейската група, които са били използвани извън Мексико, днес или са изчезнали, или са на изчезване. Такива са чиапанекския език , който съвсем наскоро бе обявен за мъртъв и субтиаба - език, който от доста време не се говори, а е най-сходен до езика ме'фаа (тлапанек); тези езици са познати на лингвистите от описания на експедиции в началото на 20 век.

Сравнение със съседни езици[редактиране | edit source]

Вътрешното разнообразие на семейството е подобно на това на индоевропейските езици. В съжителство с други мезоамерикански семейства те са развили сродни конструкции, поради което може да се говори за езиков съюз (на немски шпрахбунд) наречен Мезоамерикански езиков ареал.

Тоналност[редактиране | edit source]

Отомангейските езици се отличават от другите езици в Мезоамерика по няколко причини: това е единственото езиково семейство в Северна Америка, където всички отделни представители са тонални езици - езици, които използват тонална инфлекция за изразяване на определена граматическа конструкция[4]. Тонът обособява не само разлика между иначе хомоложни корени, но и между различни части на изречението. В някои от езиците само ударените срички имат тонални обертонове.

В езиците като чатино, където всички думи са с крайно ударение, само последната сричка има мелодична модулация. В езика тлапанек ударението се определя от мелодичния контур на думата. Почти всички езици имат фузиформени промени при контакт на различни думи и срички.

Съществуват така наречените тонални правила "санди", които се срещат в много от отомангейските езици. Тоналните правила санди означават, че тоновете се променят в зависимост от фразеологичния контекст.[5]

Диапазонът на тоналността в отомангейските езици е доста широк - при някои се наблюдават до 10 степенни височини, докато при други само две.

1.
Тоналната скала на сапотексия език: повишаващи, понижаващи, високи и ниски тонове. Два основни варианта на тоновите нюанси с четири (Тешмелукан) и с три основни тона (Чатино).
2.
Езиковата тонална система на Чинантекския език.
3.
Тоналната ситема на езика Тлапанек.
4.
Двутоновата система е характерна за Памейския, Мескиталският Отоми, Истмийският Сапотека и Матласинка.
5.
Езикът Трике

Аналитичност[редактиране | edit source]

Също така те се отличават с аналитична структура развита повече от останалите мезоамерикански езици.

Словоред[редактиране | edit source]

Друга особеност е конструкцията на изречението по модела сказуемо, подлог, допълнение.

Езикова диаграма на групата[редактиране | edit source]

Отомангейски
Западен ОМ
Отопамейски езици


Отоми



Матлацинка



Чичимека



Памейски




Чинантек



Тлапанек-манге

Тлапанекски



Мангейски




Източен ОМ


Поплокан



Сапотекски



-?-

Амусго



Миштекски





Подсвиркващи[редактиране | edit source]

Няколко от езиците имат характерни подсвирквания, които предават информацията на голямо разстояние без да се използват думи, а чрез изсвирване на тоналните комбинации на думите или фразата. Измежду тях - чинантек, масатек и сапотека.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Bartholomew, Doris. Some revisions of Proto-Otomi consonants. // International Journal of American Linguistics 26 (4). October 1960. DOI:10.1086/465017. JSTOR. с. 317–329.
  • Campbell, Lyle. American Indian Languages: The Historical Linguistics of Native America (Oxford Studies in Anthropological Linguistics, 4). New York, Oxford University Press, 1997. ISBN 0-195-09427-1.
  • [[Terrence Kaufman|Шаблон:Aut]]. Historical linguistics and pre-columbian Mesoamerica. // Ancient Mesoamerica 20. 2009. DOI:10.1017/S0956536109990113. с. 221–231.
  • Merrifield, William R. Proto Otomanguean kinship. 1981.
  • Newman, Stanley. Central Otomian I:Proto-Otomian reconstructions. // International Journal of American Linguistics 16 (1). 1950a. DOI:10.1086/464056. JSTOR. с. 1–19.
  • Newman, Stanley. Central Otomian II:Primitive central otomian reconstructions. // International Journal of American Linguistics 16 (2). 1950b. DOI:10.1086/464067. JSTOR. с. 73–81.
  • Rensch, Calvin. Classification of the Oto-Manguean Languages and the position of Tlapanec. // Two Studies in Middle American Comparative Linguistics. Summer Institute of Linguistics, 1977. с. 53–108.
  • Soustelle, Jacques. La familia Otomí-Pame del México central. Translation of: "La famille Otomí-Pame du Mexique central", doctoral thesis. México, D.F., Centro de Estudios Mexicanos y Centroamericanos, Fondo de Cultura Económica, 1993, [1937]. ISBN 968-16-4116-7.
  • Suárez, Jorge A.. El tlapaneco como lengua Otomangue. México, D.F., Universidad Nacional Autonoma de México, 1977.
  • Suárez, Jorge A.. The Mesoamerican Indian Languages. Cambridge, Cambridge University Press, 1983. ISBN 0-521-22834-4.
  • Longacre, Robert. Systemic Comparison and Reconstruction. // Handbook of Middle American Indians, Vol. 5: Linguistics. Austin, University of Texas Press, 1968. ISBN 0-292-73665-7. OCLC 277126. с. 117–159.
  • Longacre, Robert E.. On Linguistic Affinities of Amuzgo. // International Journal of American Linguistics 32 (1). 1966. с. 46-49.
  • Josserand, J. Kathryn. Essays in Otomanguean Culture History. Nashville, Tennessee, Vanderbilt University Publications in Anthropology, 1984.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Kaufman & Justeson 2009:227
  2. Campbell (1997, p.159)
  3. Campbell (1997, p.159)
  4. Suárez, Jorge A. (1983). The Mesoamerican Indian Languages. Cambridge Language Surveys. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-22834-4.
  5. Тон санди на английски в английската уикипедия.