Очанка
| Очанка | ||||||||||||||||||||
 Euphhrasia officinalis |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||
|
Вижте текста.
|
||||||||||||||||||||
Очанката (Euphrasia) е едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникавокафяво, окосмено стебло, високо до 20 см.
Коренът е разклонен и къс. Листата са срещуположни, назъбени яйцевидни, седящи с власинки. Цветовете са бели или бледорозави, с лилави линии и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стеблото. Чашката е срасната, четиризъбеста с четирилистно срастнато венче и четири тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена.
Очанката е медоносно растение.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Расте край горите, из храсталаците и ливадните пасища в цяла България.
[редактиране] Химичен състав
Очанката съдържа гликозида - аукобин, етерично масло и мазнини, танини, горчиви и слузести вещества, смола, синьо багрило и силициева киселина.
[редактиране] Лечебни свойства
Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (юли-август), се изсушават на сянка, като след процедурата билката трябва да остане със зелен цвят на стеблото и листата и бледорозов на цвета.
Прилага се в българската народна медицина при стомашни заболявания (язва, оригвания) и жълтеница.
[редактиране] Източник
- „Билките в България и използването им“ - Земиздат 1971
