Очите на дракона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Очите на дракона
The Eyes of the Dragon
АвторСтивън Кинг
Първо издание1984 г.
Оригинален езиканглийски език
Жанрроман

„Очите на дракона“ (на английски: The Eyes of the Dragon) е фентъзи роман от американския писател Стивън Кинг, публикуван за първи път като ограничено издание с твърди корици от „Филтрум Прес“ през 1984 г., илюстриран от Кенет Р. Линкхаузер. По-късно романът е публикуван за масовия пазар от Viking през 1987 г., с илюстрации от Дейвид Паладини. Това търговско издание е леко преработено за публикуване. Френското издание от 1995 г. не възпроизвежда американските илюстрации; то включва чисто нови илюстрации от Кристиан Хайнрих, а нова френска версия от 2016 г. също включва чисто нови илюстрации от Никола Дюфо.[1]

По време на публикуването си романът представлява отклонение от нормата за Кинг, който е най-известен със своята фантастика на ужасите. Книгата е произведение на епичното фентъзи в квази-средновековна среда, с ясно изразена битка между доброто и злото и водеща роля на магията. Работното заглавие на романа е било „Салфетките“.[2]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

„Очите на дракона“ е приет топло от професионални критици. Барбара Трител от „Ню Йорк Таймс“ описва романа като черпещ ясно влияние от европейските приказки и пише, че е „по-елегантен от всеки друг роман, който г-н Кинг е написал досега“.[3]

Някои от заклетите фенове на Кинг отхвърлят „Очите на дракона“ от една страна защото го смятат за детска книга (Кинг първоначално пише романа за децата си), а от друга страна поради липсата на елементи на ужаси, които са типични за най-успешните творби на Кинг от този период.[4] Отрицателната реакция на феновете към „Очите на дракона“ става вдъхновение за последвалия роман на Кинг „Мизъри“. Главният герой в „Мизъри“ е успешен автор на романтични романи, който убива най-популярния си герой, за да си позволи да пише в други стилове фантастика, само за да бъде затворен от полудял разгневен фен; Кинг счита „Мизъри“ за метафора за чувствата си, че е ограничен към писането на фантастика на ужасите.[4]

Връзки с други произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг (Рандъл Флаг), злодеят в историята, е пряко замесен в поредицата „Тъмната кула“, появявайки се като един от основните противници на Роланд от Гилеад. Той е и главният антагонист в „Сблъсък“.
  • В „Тъмната кула II: Трите карти“, Роланд Дешайн споменава, че Томас и Денис посещават Гилеад. „Велики букви“ също се използват и в двата романа.
  • Вещицата Рианон (Рея) от Куу се появява в „Тъмната кула IV: Магьосникът“ и използва техниката на Флаг да стане „дим“. Гарлан, земята, от която Флаг твърди, че е, също се споменава няколко пъти.
  • Некрономиконът на Хауърд Лъвкрафт се появява за кратко като гримоар, от който Флаг чете често (но само по малко; да четеш твърде дълго означава да рискуваш да полудееш). Книгата не е назована, но Кинг споменава, че е написана от магьосника Алхазред.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Правата върху „Очите на дракона“ са отстъпени два пъти, веднъж за филм и веднъж за телевизионен сериал.

Първоначално е трябвало да бъде създаден анимационен филм, продуциран от френската компания WAMC Entertainment.[5] Филмът е щял да има бюджет от 45 милиона долара и е бил планиран да излезе в края на 2001 г. или началото на 2002 г.[5][6] Въпреки това филмът не напредва в активна продукция и правата изтичат през 2000 г.[7]

През 2012 г. Сайфай обявява, че разработва няколко проекта за потенциални телевизионни адаптации, една от които е „Очите на дракона“.[8] Потвърдено е, че Майкъл Тейлър и Джеф Винтар пишат сценария, а Тейлър и Бил Хабер ще бъдат изпълнителни продуценти.[9]

През 2019 г. излиза новина, че Хулу адаптира книгата като телевизионен сериал.[10] През септември 2020 г. Сет Греъм-Смит, продуцент и сценарист на адаптацията на Хулу, се появява в подкаста The Kingcast с новина, че медията е решила да отмени проекта поради бюджетни проблеми и промени в изпълнителния екип.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Eyes of the Dragon, on the Club Stephen King
  2. Beahm, George. The Stephen King Story. 2nd. Kansas City, Missouri, Andrews McMeel Publishing, 1992. ISBN 0-8362-8004-0. с. 114.
  3. Tritel, Barbara. What the Wicked Magician Did // The New York Times. New York City, February 22, 1987. Посетен на February 25, 2014.
  4. а б Beahm, George. The Stephen King Story. 2nd. Kansas City, Missouri, Andrews McMeel Publishing, 1992. ISBN 0-8362-8004-0. с. 136–137, 242.
  5. а б Spignesi, Stephen J. The Essential Stephen King. Career Press, 2003. ISBN 156414710X. с. 78.[неработеща препратка]
  6. Meaux Saint Marc, Francoise. WAMC set to animate Stephen King's Dragon // Screen Daily. Посетен на 19 March 2014.
  7. Williams, Owen. a WINTER'S TALE // Empire (subscription required). August 1, 2011. Архивиран от оригинала на June 11, 2014. Посетен на 19 March 2014.
  8. Willmore, Alison. Stephen King's 'The Eyes of the Dragon' Being Developed as a Syfy Series // IndieWire. Los Angeles, California, Penske Media Corporation, April 25, 2012. Посетен на 19 March 2014.
  9. O'Neal, Sean. Syfy is going to do something to Stephen King's The Eyes Of The Dragon // AV Club. Chicago, Illinois, Onion, Inc., May 11, 2012. Посетен на March 19, 2014.
  10. Barnett, Brian. Stephen King's The Eyes of the Dragon Aims to be Hulu's Answer to Game of Thrones // IGN. j2 Global.
  11. The Eyes of the Dragon with Seth Grahame-Smith // Audioboom. Посетен на 2020-11-17. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Eyes of the Dragon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​