ППШ-41

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
PPSh-41 submachine gun (Fallujah, Iraq).jpg
ППШ Шпагин 7,62
Националност Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Тип Картечен пистолет
Изобретател Георгий Семьонович Шпагин
Дата на създаване 1941
Продължителност на обслужване 1941 Втора световна война, Корейска война, - снет от въоръжение в СССР - 1951 г
Боеприпаси 7,62 x 25 мм ТТ
Действие откат на свободния затвор
Скорострелност 900 - 1000 изстр./мин
Начална скорост {{{скорост}}}
Ефективна стрелба {{{разстояние}}}
Маса незареден 5,30 кг.зареден с 71 патрона в барабанен пълнител
Маса зареден {{{масазареден}}}
Дължина 843 мм
Цев 269 мм
Вместимост на пълнителя {{{вместимост}}}
Мерни прибори нерегулируем 100 и 200 м
Варианти Китай Тип 50
Произведени броя ~ 6 млн.

ППШ-41 или само ППШ (на руски - съкращение от Пистолет-пулемёт Шпагина, "картечен пистолет на Шпагин") е автомат, създаден през 1941 година от Георги Семьонович Шпагин.

Предистория[редактиране | edit source]

ППШ е едно от най-масово произвежданите автоматични оръжия на Втората световна война и едно от емблематичните оръжия на Червената армия от този период.

Униформа и въоръжение на руски войник от Втората световна война.

Картечен пистолет Шпагин е разработен в началото на Втората световна война. Но идеята за него тръгва от Съветско-Финландската война /1939-1940/. През 30-те години военните от всички държави - с изключение на Австрия и Финландия, се отнасят крайно пренебрежително спрямo автоматичните пистолети /автомати/. Това не отминава и генералите от Червената армия - автоматът на Дегтяров е приет на въоръжение през 1935 година, произведен е в малки серии, през 1938 е модифицирано закрепването на плоския, сегментен пълнител /ППД 34/38/ и през 1939 Наркоматът на отбрана излиза с решение ППД 34/38 да бъде снет от въоръжение като "слабо ефективно оръжие, и имащо ограничена употреба". Произведените автомати ППД-34/38, се раздават основно на НКВД и граничните войски. През Зимната война руските войски, въоръжени с винтовки, се сблъскват с финландските картечни пистолети SUOMI /финландското название на Финландия/. Те са с барабанен дисков пълнител за 71 патрона и са смятани за една от най-удачните за времето си конструкция. Дегтаров спешно пригажда ППД за такъв пълнител. Под впечатленията от действията на финските автоматчици, въоръжени със Suomi, командването на Червената армия иззема от складовите и от граничните войски всички налични автомати ППД-34 и ППД-34/38 и организира откарването им на фронта със самолети. Производството на автомати, включително и на ППД-34/40 започва на 3-сменен режим, с пълно натоварване на оборудването. Отчитайки опита от Зимната война и употребата на /MP38/ от немците в Полша и окупираните европейски страни, в СССР се взема решение за създаване на нов автомат, който да замести ППД-34/40. Основната задача на конструкторите при разработката на прототипите е била създаването на оръжие, близко до ППД-34/40 или превъзхождащо го по тактико-техническа характеристика, но освен това евтино и пригодено за масовото производство - и от невоенни предприятия. През 1940 Наркомът по въоръжението дава заявка към оръжейните конструктори за създаване на картечен пистолет, чиито части биха могли да се изготвят без много механична обработка /т.е. необходимост от употреба, предимно, на щамповъчни и пресови детайли/. Този картечен пистолет е трябвало да бъде толкова прост за производство, че при необходимост бързото му пускане в производство да може да започне в което и да е машиностроително предприятие.

Създаване[редактиране | edit source]

Първият модел на ППШ е представен за резглеждане на комисията през есента на 1940 година и през същата година е подложен, заедно с други модели на полигонни изпитания. С оръжията е стреляно при ъгъл от 85 градуса, с допълнително запрашени и зацапани пълнители. Тестваните оръжия са били и несмазани - всичките им съставни части са обезмаслявани в керосин, след това изтривани с парцали. Допълнително от всяко оръжие са изстреляни по 5000 патрона, без оръжието да е почиствано. Живота на оръжието е указан на 30000 изстрела, при което автомата имал и по-нататък удовлетворителна прецизност и сигурност.

Технологичната оценка на представените образци започва в края на ноември 1940. Като най-добри са оценени образците на Г.С.Шпагин и Б.Г.Шпитални. На 21 Декември 1940 е одобрен картечния пистолет на Шпагин и взет на въоръжение в Червената армия. Въпреки, че по това време пресово-щамповъчни операции не се използват нашироко за направата на автомати, много от детайлите на ППШ се изработват именно чрез щамповане - съгласно поставените от комисията условия. ППШ-41 се състои общо от 87 отделни детайла, само на две места има резбови/винтови връзки. За изработката на 87-те детайла са били необходими общо 5,6 машиночаса. Автоматът на Шпитални се състои от 95 части, като за тяхното изработване са необходими 25,3 машиночаса /4 пъти повече/. Самото производство на ППШ не е било никак сложно, така че оръжието се е произвеждало, не само в оръжейните заводи, но и във всеки един завод, който е имал на разположение пресово-щамповъчни машини и базова екипировка. Тъй като голяма част от детайлите вече не се отливат, коват, фрезоват, а се изработват от 2-5 мм ламарина, производствените разходи и разходите на метал падат неимоверно. Най-сложните за изработка детайли са цевта и дисковия пълнител, взет без промени от автомата-предшественик ППД-34/40. ППШ е произведен в около 5,4 милиона екземпляра. По настояване на Сталин освен плоския пълнител за 35 патрона, се взема в употреба /без изменения/ и дисковия пълнител от автомата на Дегтяров - ППД-34/40 за 71 /подобен на финландския/ патрона. Въпреки, че дисковия е по-популярен с течение на времето се доказало, че е по-лош от плоския. Бил по-тежък, неудобен и по-често засичал, освен това бил изключително труден за лентоване при полеви условия /за целта е трябвало пълнителя да се отвори, да се навие пружината, да се заредят единично два реда - с 39 и 32 патрона и да се затвори капака на пълнителя/. В началото голям недостатък на плоския пълнител е било направата му от 0,5 мм ламарина - пълнителите се огъвали и деформирали много лесно при полеви условия. Впоследствие този недостатък е отстранен и пълнителите започват да се правят от 1 мм листова стомана. Характерно за ППШ е скосяването на предния край на кожуха на цевта. Това скосяване служи като компенсатор - барутните газове натискат цевта надолу и така се допринася за по-добрата групираност на изстрелите.

Използваният боеприпас е 7.62-мм патрон 7.62х25 TT. Благодарение на този мощен патрон е достигната по-голяма дулна скорост от западните му аналози, използващи 9-мм Para и .45 ACP (490 м/с срещу 380 м/с при MP40).

Патрон 7,62 х 25 ТТ

С появата на АК, Шпагин отива в историята - снет е от въоръжение през 1951 г. Участва във Втората световна война и Корейската война, но не и във Виетнам. ППШ-41 е на върха на славата си през Втората световна война и по нищо не отстъпва на своя съперник от Вермахта MP40.

Във вермахта се употребяват също големи количества ППШ под наименованието MP717(r). Във вермахта под същото наименование са въведени на въоръжение и преработени на калибър 9 мм ППШ. Тъй като задната част на гилзата на 7.62х25 TT е почти идентична на тази на 9-мм Para /патронът на Маузер 7,63 × 25 е смятан за предшественик на 9 х 19 Para/, за смяната на калибъра на ППШ е било необходимо само да се смени цевта и да се преработи гнездото на пълнителя за поемане на пълнители на MP40.

Патрони 7,65 Parabellum, 7,62 х 25 ТТ и 9 х 19 Parabellum. Видна е идентичността на задната част на гилзите на 7,62 х 25 и 9 х 19.

ППШ-41 се използва и в наши дни в ограничени количества, най-вече от партизански и военни групировки, както и в армиите на Бенин, Виетнам, Камбоджа и Северна Корея. Образът на съветски войник с Шпагин /с барабанен пълнител/ е един от емблематичните символи на ВСВ.