Пано Жигянски
| Пано Жигянски | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 декември 1962 г.
|
| Пано Жигянски в Общомедия | |
Пано Манев Златев, известен като Жигянски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пано Жигянски е роден в 1882 година в Жиганци, Кочанско, Османската империя, днес Северна Македония. От 1903 година е член на ВМОРО. Взема участие в пренасяне на оръжие през границата. Става ръководител на селския революционен комитет. Пано Жигянски минава в нелегалност в 1910 година. Четник е при Тодор Александров и Иван Бърльо, а след това е войвода в Щипско и Кочанско.[2] В 1910 година се сражава с мухаджирска чета при Баня, като е ранен на две места в лявата ръка. В 1912 година се сражава при Кочани.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Симеон Георгиев и 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[3]
След като Кочанско остава в Сърбия след Междусъюзническата война отново действа с чета, този път срещу новите власти. Сражава се в 1914 година при родното си Жиганци и на 27 август 1915 година при Кучичино. Подпомага Българската войска след намесата на България в Първата световна война през есента на 1915 година и участва в превземането на Щип.[1]
След загубата на войната от България, действа отново с чета в Кочанско. Сражава се при Кадрифаково в 1923 година, при Полаки в 1924 година и при Лески в 1925 година.[1]
На 30 март 1943 година като жител на Жиганци подава молба за българска народна пенсия. В свидетелството към молбата пише, че е „активен член (деец) за освобождението и обединението на родината ни Македония към майката България“.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Умира на 10 декември 1962 година в Кочани.[2][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 212.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 419.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 213.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
