Парична реформа в България (1952)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парична реформа в България
парична реформа
Място Народна република България
Дата10 май 1952 г.

Паричната реформа в България от 10 май 1952 година е парична реформа, съчетаваща деноминация и конфискация на парични средства.

Причина за нея са масираните инвестиции в тежката промишленост през Първата петилетка, които изправят страната на ръба на инфлационна криза. За да се предотврати тя левът е деноминиран в съотношение 100:4, но личните средства в брой са обменени при съотношение 100:1, а личните банкови влогове по различни съотношение между 100:4 и 100:1. По този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – еднократен данък, определян от пропагандата на комунистическия режим като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вачков 2009, с. 285 – 286.
Цитирани източници
  • Вачков, Даниел. Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5.