Пергамски олтар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пергамският олтар е и своеобразен символ на съвременна Европа, като наследничка на античното гръко-римско наследство
Панорамен поглед към цялата фасада

„Пергамският олтар“ е най-значимото произведение на елинистичното изкуство. Приемано е също и като такова съхранило се до 21 век въобще от целия античен елинистичен период, еманация на който е „развързването на гордиевия възел“.

Получава името си от мястото където е създадено — град Пергам в Мала Азия. Представлява релефна скулптура на битката на боговете с наследниците на титаните - гигантите (отражение на последното арийско завоюване на Древна Гърция от дорийците). Съхранява се берлинския Пергамски музей на античното изкуство (построен през 1930 г. и част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО) в построена специално за целта огромна зала. Редом с портата на Ищар от Вавилон (най-големия град и световен център на древността) и Бранденбургската врата е един от символите на Берлин.

Възстановяването фрагментите на Пергамският олтар в Берлин, който датира от 180-160 г. пр.н.е. отнема близо 20 години (1910-1930 г.), т.е. толкова време, колкото е траела изработката му.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]