Пирогроздена киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пирогроздена киселина
Пирогроздена киселина
Обща информация
Наименование по IUPAC
2-оксопропанова киселина
Други имена
Пируват
α-кетопропионова киселина
Ацетилформилова киселина
Пироацетамна киселина
Молекулна формула C3H4O3
Моларна маса 88,06 g/mol
Външен вид Безцветна течност [1]
CAS номер [127-17-3]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза 1.250 g/cm³,
Разтворимост във вода Добре разтворим [2]
Точка на топене 11.8°C
Точка на кипене 165°C
Киселинност (pKa) 2.50[3]
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Пирогроздена киселина или пируватна киселина (CH3COCOOH) е органична киселина и кетон, в същото време и най-простата кето-киселина. Като всяка киселина и пируватната дисоциира във вода и дава анион CH3COCOO, известен като пируват. Пируватът е ключов метаболит в няколко метаболитни пътя.

Пируватът се получава от глюкоза по пътя на гликолизата. От там, той може да се използва за синтез на мастни киселини посредством ацетил-КоА; за синтез на някои аминокиселини като аланин; по пътя на глюконеогенезата за синтез на глюкоза и други въглехидрати.

При анаеробни условия от него се получава млечна киселина, например в мускулите или чрез процес на ферментация, алкохол, при анаеробни микроорганизми.

Той е основният източник на енергия за клетките, която освобождава при окислението си в цикъла на Кребс при аеробни условия.

Биохимия[редактиране | edit source]

Пируватът е важно съединение в биохимията. Той е продукт от анаеробния катаболизъм на глюкозата известен като гликолиза. Една молекула глюкоза се разделя на две молекули пируват, който в последствие става източник на енергия посредством два пътя. Трансформиране на пирувата до ацетил-КоА, който е първия метаболит от дълга редица реакции известни като цикъл на Кребс (цикъл на лимонената киселина или цикъл на трикарбоновите киселини). Пируватът може да се конвертира и до оксалацетат, последния компонент от цикъла на Кребс, който може да се използва и за синтез на глюкоза по пътя на глюконеогенезата.


Получаване на пируват при гликолиза[редактиране | edit source]

При гликолиза, фосфоенолпируватът (PEP) се конвертира до пируват от ензима пируват киназа. Тази реакция е силно екзергонична и необратима. В процеса на глюконеогенеза се използват два ензима пируват карбоксилза и фосфоенолпируват карбоксикиназа, за да трансформират обратно пирувата до PEP.

Фосфоенолпируват пируват киназа Пируват
Phosphoenolpyruvate wpmp.png   Pyruvate wpmp.png
АДФ АТФ
Biochem reaction arrow forward YYNN horiz med.png
 
 

Декарбоксилиране на пируват до ацетил-КоА[редактиране | edit source]

Декарбоксилиране на пируват от пируват дехидрогеназен комплекс до ацетил-КоА.

Пируват пируват дехидрогеназен комплекс Ацетил-Коа
Pyruvate wpmp.png   Acetyl co-A wpmp.png
КоА + НАД+ CO2 + НАДН + H+
Biochem reaction arrow forward YYNN horiz med.png
 
 


Карбоксилиране на пируват до оксалацетат[редактиране | edit source]

Карбоксилирането на пируват води до образуването на оксалацетат.

Пируват пируват карбоксилаза оксалацетат
Pyruvate wpmp.png   Oxaloacetate wpmp.png
АТФ + CO2 АДФ + Pi
Biochem reaction arrow forward YYNN horiz med.png
 
 


Трансаминиране при синтеза на аланин[редактиране | edit source]

Пируват аланин трансаминаза Аланин
Pyruvate wpmp.png   L-alanine-skeletal.svg
глутамат α-кетоглутарат
Biochem reaction arrow reversible YYYY horiz med.png
глутамат α-кетоглутарат
 
 


Редуциране до лактат (млечна киселина)[редактиране | edit source]

Редукция на пирувата чрез лактат дехидрогеназа до млечна киселина.

pyruvate лактат дехидрогеназа млечна киселина
Pyruvate wpmp.png   Lactic-acid-skeletal.svg
НАДН НАД+
Biochem reaction arrow reversible YYYY horiz med.png
НАДН НАД+
 
 


Източници[редактиране | edit source]

  1. Thieme Chemistry (Hrsg.): RÖMPP Online — Version 3.5. Georg Thieme Verlag KG, Stuttgart 2009.
  2. Eintrag zu CAS-Nr. 127-17-3 in der GESTIS-Stoffdatenbank des IFA, abgerufen am 06.01.2008 (JavaScript erforderlich).
  3. Dawson, R. M. C. et al., Data for Biochemical Research, Oxford, Clarendon Press, 1959.