Пирогроздена киселина
| Пирогроздена киселина | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
|
2-оксопропанова киселина |
|
|
Пируват α-кетопропионова киселина Ацетилформилова киселина Пироацетамна киселина |
|
| Молекулна формула | C3H4O3 |
| Моларна маса | 88,06 g/mol |
| Външен вид | Безцветна течност [1] |
| CAS номер | [127-17-3] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | 1.250 g/cm³, |
| Разтворимост във вода | Добре разтворим [2] |
| Точка на топене | 11.8°C |
| Точка на кипене | 165°C |
| Киселинност (pKa) | 2.50[3] |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Пирогроздена киселина или пируватна киселина (CH3COCOOH) е органична киселина и кетон, в същото време и най-простата кето-киселина. Като всяка киселина и пируватната дисоциира във вода и дава анион CH3COCOO−, известен като пируват. Пируватът е ключов метаболит в няколко метаболитни пътя.
Пируватът се получава от глюкоза по пътя на гликолизата. От там, той може да се използва за синтез на мастни киселини посредством ацетил-КоА; за синтез на някои аминокиселини като аланин; по пътя на глюконеогенезата за синтез на глюкоза и други въглехидрати.
При анаеробни условия от него се получава млечна киселина, например в мускулите или чрез процес на ферментация, алкохол, при анаеробни микроорганизми.
Той е основният източник на енергия за клетките, която освобождава при окислението си в цикъла на Кребс при аеробни условия.
Съдържание |
Биохимия [редактиране]
Пируватът е важно съединение в биохимията. Той е продукт от анаеробния катаболизъм на глюкозата известен като гликолиза. Една молекула глюкоза се разделя на две молекули пируват, който в последствие става източник на енергия посредством два пътя. Трансформиране на пирувата до ацетил-КоА, който е първия метаболит от дълга редица реакции известни като цикъл на Кребс (цикъл на лимонената киселина или цикъл на трикарбоновите киселини). Пируватът може да се конвертира и до оксалацетат, последния компонент от цикъла на Кребс, който може да се използва и за синтез на глюкоза по пътя на глюконеогенезата.
Получаване на пируват при гликолиза [редактиране]
При гликолиза, фосфоенолпируватът (PEP) се конвертира до пируват от ензима пируват киназа. Тази реакция е силно екзергонична и необртима. В процеса на глюконеогенеза се използват два ензима пируват карбоксилза и фосфоенолпируват карбоксикиназа, за да трансформират обратно пирувата до PEP.
| Фосфоенолпируват | пируват киназа | Пируват | |
 |
 |
||
| АДФ | АТФ | ||
 |
|||
Декарбоксилиране на пируват до ацетил-КоА [редактиране]
Декарбоксилиране на пируват от пируват дехидрогеназен комплекс до ацетил-КоА.
| Пируват | пируват дехидрогеназен комплекс | Ацетил-Коа | |
|
 |
||
| КоА + НАД+ | CO2 + НАДН + H+ | ||
|
|||
Карбоксилиране на пируват до оксалацетат [редактиране]
Карбоксилирането на пируват води до образуването на оксалацетат.
| Пируват | пируват карбоксилаза | оксалацетат | |
|
 |
||
| АТФ + CO2 | АДФ + Pi | ||
|
|||
Трансаминиране при синтеза на аланин [редактиране]
| Пируват | аланин трансаминаза | Аланин | |
|
 |
||
| глутамат | α-кетоглутарат | ||
 |
|||
| глутамат | α-кетоглутарат | ||
Редуциране до лактат (млечна киселина) [редактиране]
Редукция на пирувата чрез лактат дехидрогеназа до млечна киселина.
| pyruvate | лактат дехидрогеназа | млечна киселина | |
|
 |
||
| НАДН | НАД+ | ||
|
|||
| НАДН | НАД+ | ||
Източници [редактиране]
- ↑ Thieme Chemistry (Hrsg.): RÖMPP Online — Version 3.5. Georg Thieme Verlag KG, Stuttgart 2009.
- ↑ Eintrag zu CAS-Nr. 127-17-3 in der GESTIS-Stoffdatenbank des IFA, abgerufen am 06.01.2008 (JavaScript erforderlich).
- ↑ Dawson, R. M. C. et al., Data for Biochemical Research, Oxford, Clarendon Press, 1959.
- Primordial Carbonylated Iron-Sulfur Compounds and the Synthesis of Pyruvate. // Science 289 (5483). 2000. DOI:10.1126/science.289.5483.1337. с. 1337–1340.
