Пиротска овца
Пиротската овца (на сръбски: пиротска овца или pirotska ovca) е традиционна грубовълнеста местна порода овце, произхождаща от типа цакел.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Породата е разпространена в днешна Източна Сърбия - главно в района на Пирот. С намаляването на общия брой на овцете в региона и с кръстосването с други породи (мериносови, свърлишка и други) броят на пиротските овце също е намалял. Смята се, че е сходна с реплянската овца.[1]
Описание и характеристика на породата[редактиране | редактиране на кода]
Пиротската овца спада в групата на дългоопашатите породи овце. Овцете са безроги, а кочовете – с рога. Те са предимно бели, в по-редки случаи – черни. Живото тегло на майките е 36 – 41 кг, а на кочовете 50 – 55 кг. Вълнодобивът е съответно 1,2-1,4 и 1,5 кг. непрана вълна. Нежността на влакната е около 40 микрона, а рандеманът – около 60%.
Млечността на пиротската овца е около 75-80 литра на лактационен период. Според някои изследвания средната ѝ млечност е 77,5 литра, а лактационният период продължава 192 дни.[2] Плодовитостта на пиротската овца е 110-115%.
След 1954 година чрез кръстосване на местните пиротски овце с овни от породите мерино арл и вюртенбергска мериносова се създава т.нар пиротска подобрена овца (на сръбски: пиротска оплемењена овца).
Гостушка овца[редактиране | редактиране на кода]
Някои автори (Димитрийе Хаджипешич и други) отделят в породата т.нар. Гостушка овца, разпространена във Висок. Тази планинска овца е с по-малко тегло (30-35 кг.) и млечност (60-70 литра) от останалите местни овце и е с по-къса опашка. [3] Според други автори гостушката овца е разновидност на свърлишката.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Сергей. Местните породи в Царибродско – за сега един неосъществен шанс, far.rs, 16 декември 2019 г., посетен на 4 декември 2020 г.
- ↑ Видановић, Миодраг. Неки резултати стварања нове оплемењене раса оваца у Пиротском краjу, Пиротски зборник, бр. 1, 1968, с. 129.[неработеща препратка]
- ↑ Маринков, Јордан. Стара планина. Горњи Висок. Привредни потенцијал, Димитровград 1996, с. 72.
- ↑ Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 125. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-16.