Покров Богородичен (Слокощица)
| „Покров Богородичен“ | |
 Местоположение в Кюстендил | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Слокощица |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Архитектурен стил | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1874 година |
| Статут | действащ храм |
Покров Богородичен е възрожденска българска църква в село Слокощица, община Кюстендил.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира в село Слокощица, в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон.
История[редактиране | редактиране на кода]
Още през 1870 г. населението на Слокощица решава да построи нов храм в селото. През 1872 г. са издействани разрешение за строежа от турските власти и строителството започва. През 1874 г. църквата е построена и осветена.[1]604 Според предание, парите за довършването на храма свършили и хората от селото изпратили своя съселянин Велин Ангелов в Света гара, да измоли финансова помощ от светогорските монаси. така с тяхна помощ храмът бил завършен.
Църквата е с размери 27 m дължина и 15 m ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола.
Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години.
Първият свещеник е Георги поп Христов от съседното село Граница, който служил в храма от 1874 г. до 1890 г.
Църквата е декларирана като художествен паметник на културата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.
В наши дни част от стенописите са в изключително тежко, аварийно състояние – налице е цялостно паднала и заличена стенопис на 4 сцени. Напълно нарушена е адхезията на живописта спрямо основния градеж. Част от стенописите са с подкожушвания и образували се джобове, което налага спешни възстановителни работи в храма.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
