Политика и държавно устройство на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Украйна е полупрезидентска демократична република с многопартийна система. Изпълнителната власт е на Кабинета на министрите, законодателната - на Парламента (Върховна рада). Премиерът и самият кабинет се излъчват от Президента, като Парламентът ги одобрява, съответно за парламент и президент има общи избори. Действащата конституция е приета през юни 1996 г.

Учените определят политическата система на Украйна като "слаба, разделена на фракции, силно персонализирана и идеологически пуста, докато съда и медиите не успяват да държат политиците отговорни" (Тарас Кузио, 2009).[1][2][3] Украинските политици са категоризирани като "прекалено централизирани" в своите политически възгледи, което е разбирано като наследство едновременно от Съветската система и в същото време предизвикато от страха от сепаратизъм.[2][4]

Съдържание

Изпълнителна власт [редактиране]

 Основна статия: Президент на Украйна

Президентът се избира чрез всеобщо гласуване за срок от пет години. Той назначава министър-председателя, който трябва да бъде одобрен от Европейския парламент.

Позиция Име Партия От
Президент Виктор Янукович Партия на регионите 25 февруари 2010
Министър-председател Микола Азаров Партия на регионите 11 март 2010

Политически партии [редактиране]

Украинският Парламент (наречен Верховна Рада) е еднокамерен, той се състои от 450 души, избирани за срок от пет години чрез пропорционално гласуване. Парламентът изготвя законите, ратифицира международни договори и в частност се занимава с одобрението на бюджетите. Председателят на Парламента (наречен Верховна Рада) е вторият предсавител на държавата, след Президента на Републиката и преди Министър-председателя. Украински парламент

Политически партии [редактиране]

Наша Украйна [редактиране]

"Наша Украйна" е политическа партия, сформирана от сливането на няколко партии. Нейният лидер е бившият украински президент Виктор Юшченко. Партията печели 14% от гласовете на последните парламентарни избори през 2007 година.

Блокът на Юлия Тимошенко [редактиране]

"Блокът на Юлия Тимошенко" е либерална партия, сформирана от сливането на няколко партии. Настоящият й лидер е Юлия Тимошенко. Тя е основната опозиционна партия в Парламента (Върховна Рада). Партията печели около 34% от гласовете на последните парламентарни избори през 2007 година.

Партия на регионите [редактиране]

Партия на регионите е най-голямата партия в Рада. Нейният електорат е предимно рускоезичен (в източната част). Настоящият й лидер е Микола Азаров, след като Виктор Янукович става президент.

Партията печели около 34% от гласовете по време на парламентарните избори през 2007 година.

Избори [редактиране]

Президентски избори 2004 [редактиране]

Въпреки че председателството получава уверения от Леонид Кучма, бивш апаратчик от Комунистическата партия, последните президентски избори, които се проведоха на 31 октомври и 21 ноември 2004, бяха обявени за корумпирани и се свързваха с мафиотски групи. Като резултат се появиха подозрения за по-скоро спонтанни измами и обществен натиск, породени от Оранжевата революция и Върховният Съд отмени резултатите от втория кръг, които сочеха победа на бившия министър-председател Виктор Янукович срещу Виктор Юшченко. В крайна сметка по-горе споменатия, лавирайки умело между Европа и либерализма надделя, въпреки, че опонентът му запази силната си позиция в източната и южната част от русофобските и русофилските страни. Виктор Юшченко положи клетва през януари 2005 година.

След това назначава за министър-председател Юлия Тимушенко, бизнес дамата влиза в политиката по времето на президента Кучма. На фона на взаимни обвинения в курубция на 8-ми септември 2005 г президентът Виктор Юшченко сваля правителството на министър-председателя Юлия Тимошенко, като назначава на нейно място Юрий Ехануров, областен управител на Днепропетровск.

Парламентарни избори 2006 [редактиране]

Последваха парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2006 година, ето и резултатите от тях:

  • Партията на регионите на проруския Виктор Янукович спечели 32,12% от гласовете (186 избрани);
  • Блокът на Юлия Тимошенко - 22,27% от гласовете (129 избрани);
  • Президентската партия Наша Украйна - 13.94% от гласовете (81 избрани);
  • Социалистическата партия - 5,67% (33 избрани);
  • Комунистическата партия - 3,66% от гласовете (21 избрани).

Партиите, които не са успели да получат най-малко 3% от вота нямат представителство в Рада.

Съставена е "Оранжевата" парламентарна коалиция (Наша Украйна - Блокът на Юлия Тимошенко - Социалистическа партия след повече от два месеца преговори, след което се разпада на 7 юли 2006 година, след изненадващо предателство от страна на социалиста Александър Мороз, който е избран за председател с подкрепата на про-руската опозиция. Това доведе до оттеглянето на социалистите от формирането на съюз между Партия на регионите - Социалистическа партия, също и до създаването на нов мажоритарен съюз (240 места от общо 450), този път начело с бившия министър-председател Виктор Янукович.

След проведените разговори между Юшченко и Янукович започнали на 20 юли 2006 година, двамата бивши съперници се договорарят за подписването на Пакта за национално единство (Universal), с който се правят политически отстъпки и от двете страни (включително подлагане на референдум на въпроса за влизането на страната в НАТО). Блокът на Юлия Тимошенко става съюзник с "Наша Украйна", напуска мястото си в Рада на 20 юли и настоява за провеждането на предсрочни парламентарни избори, като не подписва Пакта за национално единство. Поради това става официалната опозиция.

На 4 август 2006 г. украинският парламент назначава лидерът на Партията на регионите Виктор Янукович за министър-председател на Украйна. Кандидатурата на Янукович бе подкрепена от 271 гласа, при необходими 226.

Източници [редактиране]

  1. ↑ Популизмът в Украйна в сравнителен Европейски контекст, Тарас Кузио (24 април 2009)
  2. ↑ а б Украйна на кръстопът, Peter Lang, 2005, ISBN 978-3039104680 (стр. 43)
  3. ↑ Създаването на региони в пост-социалистическа Европа: влиянието на културата, икономическата структура и институциите, том 2: Изучаване на случаи от Полша, Унгария, Румъния и Украйна от Мелани Татур, VS Verlag, 2004, ISBN 978-3810038142 (стр. 111)
  4. ↑ Мелани Татур (2004), стр. 349

Виж още [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Политика и държавно устройство на Украйна.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Политика_и_държавно_устройство_на_Украйна&oldid=5555848“.