Държавно устройство на Беларус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на правителството в Минск (на преден план се вижда статуята на Ленин)

Република Беларус е суверенна и независима, демократична, социална и правова държава. Държавен глава е президентът. Държавната власт се упражнява въз основа на нейното разделяне на законодателна, изпълнителна и съдебна. Формата на държавно управление се определя като полупрезидентска република, президентска република или суперпрезидентска република.

Конституция на Република Беларус[редактиране | edit source]

Конституцията е основен закон на Република Беларус. Настоящата конституция е приета от Върховния съвет на Република Беларус на 15 март 1994 година. Изменения и допълнения в Конституцията са правени три пъти (винаги чрез референдум). Според резултатите от референдума на 14 май 1995 г., в Конституцията са внесени разпоредби за равният статут на руският с беларуският език, както и възможността на президента да разпуска парламента и да бъдат назначавани нови избори, в случай на груби или системни нарушения на kонституцията и закона. На референдума от 24 ноември 1996 г., е приета нова редакция на конституцията, разширяваща правомощията на президента и реформираща системата на органите на реда в страната. На референдума от 17 октомври 2004 г. от конституцията е премахнато ограничението върху броя на президентските мандати, които може да заема едно и също лице.

Президент[редактиране | edit source]

Президента на Република Беларус се явява държавен глава, гарант на конституцията на Република Беларус, на правата и свободите на човека и гражданина. Той представлява Република Беларус в отношенията с други държави и международни организации. Има широк кръг от правомощия, основните от които са:

  • определя структурата на правителството на Република Беларус, назначава на длъжност и освобождава поста министър-председател, министри и други членове на правителството, взима решения относно оставката на правителството или на неговите членове;
  • назначава ръководителите на централните органи на държавната администрация и определя техния статут;
  • подписва закони; има право в реда, предвиден от конституцията, да върне закон или отделни негови положения, със своите възражения, в Камарата на представителите;
  • има право да отменя актове на правителството;
  • явява се главнокомандващ на Въоръжените Сили на Република Беларус;
  • назначава републикански референдум;
  • може да издава декрети, имащи силата на закон.

Първите президентски избори в Беларус се състоят на 10 юли 1994 година. На тях побеждава Александър Лукашенко. Той също така печели и всички следващи президентски избори в Беларус - през 2001 г., 2006 г. и 2010-та година.

Александър Лукашенко

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент - Национално събрание. Долна камара - Камарата на представителите и горна камара - Съвет на републиката. Националното събрание е създадено през 1996 г. във връзка с измененията в Конституцията, когато са прекратени правомощията на Върховният съвет на Република Беларус, бивш парламент дотогава. Мандатът на Националното събрание е 4 години. Камарата на представителите има 110 членове. Избирането на депутати се осъществява въз основа на общото, свободно, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборите се провеждат в едномандатни избирателни райони. Камарата на представителите на първото събрание (1996-2000 г.) се формира от депутати от разпуснатия Върховен съвет. Камарата на представителите на второто събрание действала през 2000-2004 г., на третата - от 2004 г. насам. Основни правомощия на Камарата на представителите:

  • разглежда и приема законопроекти;
  • назначава президентски избори;
  • дава съгласие на президента за назначаването на министър-председател;
  • изразява вот на недоверие към правителството;
  • повдига обвинения срещу президента.

Съветът на републиката се явява камара на териториалното представителство. Той се състои от 64 членове: по 8 членове избират областните и Минският градски съвет с тайно гласуване, още 8 членове назначава президента. Основни правомощия на Съвета на републиката:

  • одобрение или отхвърляне на проектозакони, приети от Камарата на представителите;
  • избира шест съдии от Конституционния съд и шестима членове на Централната комисия за избори и провеждането на републикански референдуми;
  • дава съгласие на президента за назначаването на председател на Конституционния съд, съдии във Върховния съд и други висши длъжностни лица;
  • контролира работата на местните съвети на депутатите, може да отменя решенията им или да ги разпусне в случай на нарушения на закона;
  • разглежда президентските укази за обявяването на извънредно и военно положение;
  • взема решение за свалянето на президента от длъжност.


Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Изпълнителната власт се упражнява от правителството - Съвет на министрите на Република Беларус. В състава влизат министър-председателя, неговите заместници, министри, ръководители на други централни органи на държавната администрация и ръководи системата на подчинените му органи на държавната администрация и други органи на изпълнителната власт.

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Съдебната власт принадлежи на съда, съдебната система се основава на принципите на териториалност и специализация. Правосъдието се осъществява на основата на конкуренция и равнопоставеност на страните в процеса. Контрола върху нормативните актове според конституцията в държавата се осъществява от страна на Конституционния съд на Република Беларус. Съдебната система се състои от областни градски съдилища - съдилища от първа инстанция, областни и гр. Минск, Върховен съд, Висш икономически съд.

Местно самоуправление[редактиране | edit source]

Република Беларус е унитарна държава, така че местното самоуправление решава основно местни въпроси. Местното управление и самоуправление се извършва от гражданите чрез местните съвети на депутатите, изпълнителните и разпоредителни органи, органите за териториално обществено самоуправление, местни референдуми. Към компетенцията на местните Съвети на депутатите се отнасят:

  • одобряване на програмите за икономическо и социално развитие, местните бюджети и докладите за изпълнението им;
  • установяване, в съответствие със закона, на местните данъци и такси;
  • определяне в границите, предвидени от закона, редът на управление и разпореждане с обществена собственост;
  • назначаване на местни референдуми.

Политически партии[редактиране | edit source]

Партийната система в Република Беларус не е развита по различни причини, сред които липса на традиции в партийността , провеждане на всички избори по мажоритарна система, сложни условия за регистрация и дейност на политическите партии, слабо развито гражданско общество и др. Партиите практически не оказват влияние върху политиката. Към основните партии се отнасят: Комунистическа партия на Беларус; Партия на комунистите в Беларус; Партия БНФ (Беларуски Народен Фронт); Консервативно-Християнска партия- БНФ; Обединена гражданска партия; Белоруска социал –демократическа партия (Громада); Либерално-демократическа партия.

Източници[редактиране | edit source]

1.↑ Чиркин В.Е. Современное государство. М., 2001. С. 154. 2.↑ Василевич Г. А. К вопросу о форме правления в Беларуси // Вестник Конституционного Суда. – 2006. – №2. 3. ↑ В. Чернов. Структуры высшей исполнительной и законодательной власти // Европейский выбор для Беларуси. Электрон. документ. Режим доступа: http://kamunikat.org/download.php?item=1777-3.pdf . - С. 30


Външни препратки[редактиране | edit source]