Порта Тригемина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Порта Тригемина
Гравюра на републикански Рим показваща Порта Тригемина
Информация
МестоположениеСтена на Сервий, Регион XI Циркус Максимус
Построяване4 век пр.н.е.
Построенo от/заРимският сенат
Вид на зданиетоГрадска порта

Порта Тригемина (на латински: Porta Trigemina) е една от градските врати на Сервиевата стена в античен Рим.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

До съвремието не са достигнали никакви физически следи от портата, но въз основа на историческите извори се приема, че тя е стояла в близост до южния край на Говеждия пазар, между Авентинския хълм и река Тибър.[1] През 1886 година на 40 метра южно от църквата Санта Мария ин Космедин са открити останките на арка изградена от туфа и широка 3,3 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Порта Тригемина е част от построената в началото на 4 век пр.н.е. Стена на Сервий Тулий. През ранния 2 век пр.н.е. в непосредствена близост до нея се е намирало търговското пристанище (Емпорий) на Рим, във връзка с което са били изградени множество портици и складове. Това вероятно са били постройки с временен характер позволяващ лесното им разрушаване, когато пристанището се преместило по-надолу по течението на Тибър, тъй като за такива на същото място след 174 г. пр.н.е. вече не се споменава никъде.[1] Това е била една от най-важните градските врати, защото през нея е минавал пътя за Остия (Via Ostiensis). Плавт описва пространството точно извън портата като любимо свърталище на просяци като е била издигната колона увенчана със статуя в чест на Луций Минуций даваща повод на някои изследователи да идентифицират Порта Минуция с Порта Тригемина.[2] Гай Гракх преминава през тази порта, за да прекоси реката и достигне до мястото, където се самоубива.

Някои изследователи считат, че по времето на принципата на Август Порта Тригемина е била реконструирана като арка от консулите Луций Корнелий Лентул и Тит Квинкций Криспин Сулпициан.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поради името на портата се предполага, че тя е имала три прохода като през централния са преминавали превозните средства, а през другите два пешеходците.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Richardson, стр. 310
  2. Richardson, стр. 304
  3. Richardson, стр. 27