Правило на Щайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правилото на Щайнер е теорема, свързваща инерционните моменти (площни или масови) на дадена фигура или тяло, спрямо две успоредни оси, едната от които преминава през техния център на тежестта (ЦТ):

I_y=I_x+Ad^2 [cm^4]
където оста x минава през ЦТ; A е площта на фигурата; d е разстоянието между двете оси; I_x и I_y са инерционните моменти спрямо съответните оси.