Преминаване на Рона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Преминаването на Рона)
Направо към: навигация, търсене
Преминаването на Рона
Конфликт: Втора пуническа война
Hannibal traverse le Rhône Henri Motte 1878.jpg
Ханибал преминава река Рона
Период септември 218 г. пр.н.е.
Място река Рона в долното ѝ течение близо до Средиземно море
Резултат успешно форсиране на реката
Територия под егидата на Рим
Воюващи страни
волки Пунически Картаген
Командири
неизвестен Ханибал
Ханон Бомилкар
Сили
неизвестни 38 000 пехота
8 000 конница
38 бойни слона
Жертви и загуби
неизвестни незначителни

Преминаването на река Рона е знаменит епизод от началото на Втората пуническа война, при който картагенската иберска армия под командването на Ханибал успешно форсира река Рона в непрестанна конфронтация с галското племе волки.

През 218 г. пр.н.е. след нападението и превземането на Сагунт, Рим обявява война на пунически Картаген. Консулът Публий Корнелий Сципион получава задача да се придвижи с армията си към Иберия, за да се предотврати нахлуването на Ханибал в Италия, а другият римски консул е следвало да се придвижи към Сицилия и след това да нахлуе в Африка по примера на Агатокъл, ако Сципион удържи победа над Ханибал междувременно.

След превземането на Сагунт, Ханибал с иберийската картагенска армия се установява на зимен лагер в Нови Картаген, и през пролетта на 218 г. пр.н.е. се отправя на знаменития си италийски поход. През пролетта, още през март Ханибал с армията си прекосява река Ебро и преминава Пиренеите. От римска страна Сципион със своята армия след дълъг маршов скок се установява от източната страна на река Рона, след което получава сведения от разузнавачите си, че Ханибал с армията си е от другата страна на реката в подготовка за форсирането ѝ.

Междувременно Ханибал е навлязъл във владенията на силното галско племе волки, които не желае да се присъедини към ханибаловата армия и му се явява опозиция. Волките осъзнавайки безсмислието да влязат в открит бой с армията на Ханибал заемат левия бряг на Рона и се противопоставят всячески на опитите на картагенската армия да премине реката. От своя страна Ханибал привлича на своя страна другите галски племена които недолюбват волките, като заема лодките и саловете им, строейки и нови. След като се преценя, че всички заети и построени лодки и салове ще са достатъчни за преминаването през реката от цялата иберийска картагенска армия, Ханибал издава заповед на военния си командир Ханон Бомилкар да форсира през нощта Рона и да се появи в тил на волките. Форсирането на реката става в плитки води и само след ден отдих, Ханон посредством димен сигнал известява Ханибал, че е готов за бой. От своя страна Ханибал с основната част от армията започва форсирането на Рона, а волките на източния бряг на Рона са изненадани в гръб и заобиколени наполовина от Ханоновия преден отряд и пред перспективата да бъдат изцяло обкръжени и унищожени предприемат изтегляне. По този начин, ханибаловата армия успешно преминава река Рона.

Форсирайки успешно Рона, ханибаловата армия се натъква на римляните с които влиза в кратка конфронтация и двете армии дават незначителни загуби при това стълкновение. След преминаването на ханибаловата пехота и конница, са транспортирани на огромни салове и знаменитите картагенски бойни слонове. Нумидийските водачи на животните са изпратени по заповед на Ханибал в разузнавателна мисия при която отряда им се натъква на римските предни части в авангард. Схватката е ожесточена и римляните влагайки всичките си сили в стълкновението успяват да отблъснат нумидийците. Римляните дават 160 души убити, а картагенците - малко повече от 200.

След форсирането на Рона, Сципион с армията решава благоразумно да се оттегли на Апенините без да влезе в решително сражение с Ханибал, като осъзнава предвид наближаващата зима безизходицата пред картагенската армия да остане да зимува в неприветливите земи на волките и да се изтощи за рашителния сблъсък през следващия сезон. От своя страна Ханибал предприема своя знаменит поход през Алпите, изненадвайки през пролетта римляните в тила им в Цизалпийска Галия. Следва битката при Тичино в хода на Втората пуническа война.

Литература[редактиране | edit source]