Рунически камък
Рунически камък е камък с изрязани върху него руни.
Независимо, че най-много по количество рунически паметници са оставили викингите през IX—XI векове, най-ранните рунически камъни варират от IV-ти век, до XIX век. Основното число рунически камъни са открити в Скандинавия, останалите са разсеяни по места, които са посещавали скандинавците в епохата на викингите (включително и по Днепър чак до остров Березан).
На руническите камъни най-често са изрязвани изображения, но те не трябва да се бъркат с чисто картинните камъни, по които има само изображения.
Надписите върху руническите камъни най-често са кратки и се състоят от по няколко думи представлявайки по същество заклинания. Наричат се футарк и могат да се четат, както от ляво на дясно, така и от дясно на ляво. Този вид писменост се е използвала от славяните, келтите, германските племена и викингите. Съществуват различни видове рунически азбуки, в които броя на руните е различен- от 16 до 32. Традиционно за гадаене се е използвал древно-германският вариант, наречен още Старши футарк, състоящ се от 24 руни, разделени на три групи от по осем, наричани аети. Трите аета са наименовани на три от скандинавските богове, а именно: Ает на Тир, Ает на Фрей и Ает на Хагал.
В келтската магия се е вярвало, че руните, освен за предсказване на бъдещето, могат и да го променят.
