Самюел Фийлдън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самюел Фийлдън
Роден
Починал
7 февруари 1922 г. (74 г.)
ПогребанСАЩ
Самюел Фийлдън в Общомедия

Самюел „Сам“ Фийлдън (на английски: Samuel Fielden) (25 февруари 1847 – 7 февруари 1922) е роден в Англия американски методистки пастор, социалист, анархист и работнически активист, който е един от осемте осъдени в бомбения атентат на Хеймаркет през 1886 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Самуел Филдън е роден в Тодмордън, в Западен Йоркшър, Англия, в семейството на Ейбрахам и Алис (по баща Джаксън) Филдън. Самюел почти не познава майка си, която почива, когато той е на 10 години. Баща му е обеднял бригадир в памучна фабрика и самият той е активен трудов и обществен деец. Той е активен в движението за 10-часов работен ден в Англия и също беше чартист.[1]

Самюел Фийлдън отива да работи на осемгодишна възраст в памучните фабрики и е впечатлен от лошите условия на труд. След като навършва пълнолетие, емигрира в САЩ. През 1869 г. той се премества в Чикаго, където работи различни работни места, понякога дори пътува до юг, за да търси възможности за работа. Накрая се установява за постоянно в Чикаго и става самостоятелно нает шофьор. Той също така учи теология и става мирски проповедник на Методистката епископална църква. Въпреки че църквата никога не го ръкополага, той служи като светски пастор в няколко конгрегации на работници в центъра на Чикаго.[1]

Там той се запознава със социалистическото мислене и през 1884 г. се присъединява към каузата на пълен работен ден, става член на фракцията на Американската група на Международната асоциация на работещите, а по-късно е назначен за неин ковчежник. Той стана чест и красноречив говорител в каузата за трудовите права. Той се жени през 1880 г. и има две деца, второто от които е родено, докато е в затвора.[2]

Хеймаркет[редактиране | редактиране на кода]

Тази гравюра показва как Фийлдън се обръща към тълпата по време на бунта в Хеймаркет. Бунтът всъщност започна след като Фийлдън говори.

На 4 май 1886 г. Фийлдън работи по доставката на камък до германското гробище „Валдхайм“ и не е чул за планираната демонстрация в Хеймаркет за тази нощ. Той е обещал да говори с някои работници, но когато се връща у дома, той научва за спешна среща на Американската група в офиса на вестик Арбайтер цайтунг, немскоезичен вестник за правата на работниците. Чувствайки, че е негов дълг да присъства на тази среща като ковчежник на Американската група, той изоставя другия си ангажимент. Едва след като пристига на срещата, той научава за демонстрацията на Хеймаркет.[3]

Малко по-късно имаше заявка от Хеймаркет за допълнителни лектори и Самюел Фийлдън, заедно с Албърт Парсънс, се съгласяват да отидат и да говорят. Те пристигат точно когато Август Спайс завършва собствената си реч. След това Парсънс произнася дълга реч, но тъй като времето става заплашително и тълпата намаляваше, Фийлдън не пожелава да направи собствена реч, но най-накрая беше убеден. Той говори в продължение на приблизително 10 (отчетено като 20) минути за съюза между социализма и работническата класа и как законът – тогава действащ – е враг на работещия човек.[4]

Към края на речта си той е прекъснат от пристигнала полицейска делегация, водена от полицейски капитан Джон Бонфийлд, който нарежда събранието да се разпръсне. Фийлдън кратко протестира, преди да слезе от фургона, на който говореше. В този момент някой хвърли бомба, която избухна всред тълпата. Фийлдън е прострелян и леко ранен в коляното, докато бяга в настъпилия хаос (той е единственият обвиняем в Хеймаркет, който е ранен). След като превързва раната, той се прибра у дома. Той е арестуван на следващия ден и обвинен в заговор за бомбения атентат.[5]

Изпитание и последствия[редактиране | редактиране на кода]

На процеса Филдън е обвинен в подстрекаване на тълпата към бунт и насилие. Детектив от детективската агенция „Пинкертън“ съобщава, че Фийлдън в миналото е подкрепял използването на динамит и стрелбата по полицаи.[6] Други свидетели декларират, че той е подстрекавал тълпата, провъзгласявайки от фургона, когато полицията пристигна: „Ето вашите ловци сега; хората изпълняват вашия дълг и аз ще изпълня своя“.[7] Няколко полицаи съобщават, че са видели Фийлдън да изважда пистолет и да стреля в редиците им.[8][9][10] Фийлдън отрича всичко това и няколко други свидетели отричат да са чули Фийлдън да прави тези забележки или да са го видели да стреля с оръжие.

Фийлдън е осъден на смърт заедно с шестима други обвиняеми, но след като пише до губернатора на Илинойс Ричард Джеймс Огълсби с молба за помилване, присъдата му е заменена с доживотен затвор на 10 ноември 1887 г. Той прекарва шест години в затвора, докато най-накрая е помилван, заедно със съобвиняемите Михаел Шваб и Оскар Нийбе, от губернатора Джон Питър Алтгелд на 26 юни 1893 г. След като е освободен, той купува ранчо покрай Индиън Крийк в долината Ла Вета в Колорадо, където прави своя дом със съпругата и децата си.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton University Press, 1986. ISBN 0691006008. с. 100 – 101.
  2. ↑ Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton University Press, 1986. ISBN 0691006008. с. 102 – 103.
  3. ↑ Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton University Press, 1986. ISBN 0691006008. с. 201 – 202.
  4. ↑ Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton University Press, 1986. ISBN 0691006008. с. 202 – 206.
  5. ↑ Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton University Press, 1986. ISBN 0691006008. с. 205 – 207, 229.
  6. ↑ Johnson, Andrew C. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Andrew C. Johnson // Chicago Historical Society, 24 юли 1886. Посетен на 12 януари 2023.
  7. ↑ Haas, Louis. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Louis Haas // Chicago Historical Society, 27 юли 1886. Посетен на 12 януари 2023.
  8. ↑ Spierling, Charles. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Charles Spierling // Chicago Historical Society, 19 юли 1886. Посетен на 12 януари 2023.
  9. ↑ Baumann, Louis C. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Louis C. Baumann // Chicago Historical Society, 19 юли 1886. Посетен на 12 януари 2023.
  10. ↑ Quinn, Martin. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Martin Quinn // Chicago Historical Society, 17 юли 1886. Посетен на 12 януари 2023.
  11. ↑ Holmes, Lizzie M. Ranchman Fielden: The Peaceful Haven of a Storm-Tossed Life. St. Louis Union-Record, 31 август 1895. с. 2 vol. 10, whole no. 300.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Samuel Fielden в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самюел_Фийлдън&oldid=11649380“.