Света Петка (Горна Белица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
_%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0.JPG) общ изглед | |
 Местоположение в Струга | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Горна Белица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Изграждане | 1888 – 1889 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ или „Света Параскева“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“, „Света Параскева“), е възрожденска църква в стружкото влашко село Горна Белица, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е построена в 1888 – 1889 година от строителя и резбар Тодор Петков от Гари. Поради заболяване Петков оставя довършването на иконостаса на сина си Яким Тодоров. Църквата е с 12 купола – 3 истински, а останалите калоти. Куполната направа е от кестенови греди.[1]
Иконите в църквата в са дело на Йосиф Мажовски, Исая Мажовски и Иван Мажовски.[2] Има и икони от 1895 година на Кръстьо Николов, подписал се на гръцки като Σταυρός Νικολάου.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 242.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Малески, Владо. Струга и Струшко. Историја, стопанство, култура, уметност, образовање, здравство, физичка култура. 1970. с. 343.
