Свети Николай Франдзев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Николай Франдзев“
Αγίου Νικολάου του Φραντζή
Снимката на Георгиос Ламбакис, 15 август 1901 г.
Снимката на Георгиос Ламбакис, 15 август 1901 г.
Карта Местоположение в Бер
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоБер
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияБерска, Негушка и Камбанийска
Архиерейско наместничествоБерско
ИзгражданеXIV век
Състояниеразрушен
„Свети Николай Франдзев“ в Общомедия

„Свети Николай Франдзев“ (на гръцки: Αγίου Νικολάου του Φραντζή) е средновековна православна църква в южномакедонския град Бер (Верия), Гърция, разрушена в началото на XX век. На мястото на църквата е построено Берското кметство, а там където е бил олтарът е издигнат малък параклис със същото име.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е била разположена в центъра на Бер, малко над другата палеологова църква „Възкресение Христово“.[1] Новото параклисче на нейно място е в северозападния ъгъл на Берското кметство (Димархията).

История[редактиране | редактиране на кода]

Снимката на Георгиос Ламбакис, публикувана от Габриел Миле

Църквата е била католикон на манастир[1] и е изградена в средата на XIV век[2] от дядото по майчина линия на последния византийски историк Георги Франдзес.[1] Както пише самият Франдзес, при падането на Пелопонеското деспотство в 1460 година, преди да замине за Корфу той обмисля дали да не замине за Крит или за Бер, къдeто е „наследил красив манастир с името на Свети Николай“.[1][3]

В 1855 година Алфред Делакулонш заварва църквата вече като енорийска - част от енорията на Митрополията. Големият пожар в Бер в 1862 година нанася тежки щети на храма, но той е възстановен,[1][4] според свидетелството на Георгиос Ламбакис от 1901 година, който описва личните си усилия да спаси храма от пълна катастрофа. Запазената снимка на Ламбакис показва храма като еднокорабен храм с дървен покрив и голяма тройна олтарна апсида на изток с много керамопластична украса.[5] Полразрушеният храм е описан и от Габриел Миле в „L'École grecque dans l'architecture byzantine“.[5][6] В 1908 година Адолф Щрук заварва храма повреден. Уставът на Берската гръцка община от 1912 година описва храма в руини вследствие на пожар. Развалините са разчистени и на тяхно място е изградена Берската гимназия, по-късно превърната в кметство.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 273. (на гръцки)
  2. Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 277. (на гръцки)
  3. Φραντζής, Γεώργιος. Χρονικόν, IV. σ. 984. τῆ β’ τοῦ Αύγούστου άπεσὢθημεν εἱς Κἑρκυραν, ἒχοντες τὁν σκοπὂν ἒνα ἁπελὢθμεν εἱς τὴν Κρήτην ῆ εἱς τὴν περὶ τὴν Θεσσαλονίκην Βέρροιαν, διὰ τὸ εἲναι κὰκεῖσε καλλίστην μονἡν εἱς δνομα τοῦ ἁγίου Νικολάου. ῆνπερ ὀ τῆς μητρός μου πατἡρ ἁνἡγειρεν ἒκ βάθρων (на гръцки)
  4. Delacoulonche, M. Mémoire adressé à S. Exc. le Ministre de l'Instruction publique, sur le berceau de la puissance Macédonienne, des bords de l'Haliacmon à ceux de l'Axius. Paris, P. Dupont, 1858. p. 275. (на френски)
  5. а б в Ανδρούδης, Πασχάλης. Παρατηρήσεις στον κατεστραμμένο βυζαντινό ναό του Αγίου Νικολάου του Φραντζή στη Βέροια // Βυζαντινά (26). 2007. σ. 274. (на гръцки)
  6. Millet, Gabriel. L'École grecque dans l'architecture byzantine. Paris, Ernest Leroux, 1916. с. 263 - 264.