Свиница (Гърция)
| Свиница Σφήνα | |
| — село — | |
  Свиница  Свиница  Свиница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
Свиница, Свинца или Свинче (на гръцки: Σφήνα, до 1926 Σφήνιτσα, Сфиница[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в областта Урумлък (Румлуки), на два километра южно от Кипсели. На още два километра на юг е разположен Свиницкият манастир „Свети Атанасий“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Свиница е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Свиница (Sphinitza), Китроска епархия, живеят 90 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Свинца (Свинче) е село в Берска каза и в него живеят 60 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинца (Свинче) (Svintza Svintché) живеят 55 гърци.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Свиница остава в Гърция. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Свиница е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 270 жители бежанци.[5][6] В 1926 година селото е прекръстено на Сфина. В 1928 година е смесено местно-бежанско село с 92 жители. Малко след това селяните го напускат и се заселват в съседното Неохори, тъй като землището е собственост на Свиницкия манастир.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Свиница
Атанасиос Хадзопулос (1876 – 1936), гръцки андартски деец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 25. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
