Седемте Ноеви заповеди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Седемте Ноеви заповеди (на иврит: שבע מצוות בני נח‎, Шева Мицвот Бней Ноах)[1] или Седемте Ноеви закона формират главната част от Ноевия кодекс. Това е набор от морални наредби, които според устната Тора (Талмуд), Бог дал на синовете на Ной, т.е. на цялото човечество. Съгласно еврейската религия, всеки неевреин, който изпълнява тези закони, защото са дадени от Бог чрез Мойсей на планината Синай, като част от Мойсеевия закон (Тората), е в категорията на праведните неевреи и ще бъде съживен заедно с останалите праведници, за да получи за награда вечен живот - дял в идния свят (Олам Аба). Хората, спазващи тези закони с горепосочената мотивация са често наричани Бней Ноах (Синове на Ной) или Ноахиди.

Седемте Ноеви закона са[2]:

  1. Забрана на идолопоклонничеството
  2. Забрана на богохулството
  3. Забрана на убийствотo
  4. Забрана на кражбата
  5. Забрана на определени сексуални връзки
  6. Забрана на яденето на месо, взето от животно, което е още живо
  7. Задължението да се основат справедливи съдилища

Всяка от тези заповеди включва редица детайли, които също са били предадени от Бoг на Мойсей в рамките на Устната Тора.

Седемте Ноеви Закона се състоят от шест заповеди, дадени на първия човек Адам в деня на създаването му в Еденската градина (според горната номерация заповеди 1,2,3,4,5,7) и от една заповед, дадена на Ной и потомството му след Всемирния потоп (заповед 6 Забраната на ядене на месо от живо животно (Ейвер Мин ХаХай). Според Талмуда, трактат "Санхедрин" гл. 7, всичките 7 Закона са закодирани в един стих от Еврейската Библия - Битие 2:16. Престъпването на определени аспекти от тези заповеди се наказва със смърт чрез обезглавяване от опълномощено за целта съдилище (каквито в днешно време не съществуват). Ако Неевреин бъде принуден чрез реална смъртна заплаха да престъпи някоя от 7те Ноеви Заповеди, той (тя) има право да престъпи всяка една от тези заповеди, с изключение на забраната на убийство.


Забраната на идолопоклонничеството Под идолопоклонничество (Евр. "Авода зара" - "Чуждо служение") Еврейската Тора разбира всяко обожествяане или служение на каквото и да е нещо (въображаемо или реално- човек, природна сила, ангел, демон, идея и.т.н.), освен на Единия Бог, Създател на вселената[3]. Самата вяра, че във вселената съществува нещо, което не зависи от Бог във всеки един момент, е забранена за Евреи. Според някои източници, на Неевреи не е забранено да вярват, че във вселената съществува такава единица, която е независима от Бог (макар такова вярване да е погрешно), но според всички мнения е забранено да се почита или да се служи на такава единица (Евр. "Шеетув". "Партньор" (на Бог))[4]. Положителните аспекти на заповедта включват вярата в съществуването на Единият и Неделим Всемогъщ Господ Бог, Създател и Господар на вселената, готовността да се спазва волята Му, отправянето на молитви към Него.

Човек, извършил определени действия, които представляват престъпване на забраната на идолопоклонничеството, подлежи на смъртно наказание. Това са следните действия:

  • Служене на идол по традиционния за поклонниците му начин[5] (например хвърляне на камък по идола Меркулис, уриниране пред идола Пеор и т.н.).
  • Служене на идол с едно от четирите специфични служения, изпълнявани в Еврейския Храм и резервирани само за Бог[6]:
  1. Покланяне
  2. Заколение (на жертвоприношение)
  3. Горене на (напр. на благовония)
  4. Излияние (на течност, напр. вино, вода и т.н.)


Някои други действия също представляват нарушение на забраната на идолопоклоничество, или произтичат от нея, но не носят след себе си смъртно наказание. Такива са напр.:

  • Изработване[7], притежание или продажба[8] на идоли (статуи или изображения на идоли)
  • Иработване (дори и с цел украса)[9] на триизмерни статуи с правилни пропорции на хора или ангели.
  • Засаждане на дърво или дъбрава с цел идолопоклонничество (Евр. "Ашера")[10]
  • Издигане на колона[11] или обелиск[12] с религиозна цел
  • Практикуване на магия, гадателство, заклинателство, некромантия [13] и др.
  • Подпомагане на идолопоклоннци в действията им
  • Полагане на клетва или обет в името на идол[14]
  • Създаване на нова религия[15]


Положителните измерения на тази заповед са задължението на човек да уважава Бог и имената Му, както и да се бои от Него. Отрицателните аспекти на заповедта включват действия, които водят след себе си смъртно наказание, както и действия, които не се наказват със смърт, но също подлежат на наказание от Бог, защото представляват сериозни грехове.

  • Човек, който прокълне на глас[16] експлицитното Четирибуквено Име на Бог[17] (Тетраграматон - състоящ се от Еврейските букви: י,ו,ה, ה и произнасяно като "А'донай") със самия Тетраграматон или с някое от т.нар. "свети" Имена на Бог на Еврейски: Ай'л, Е'лохим, Е'лоха, Ша'дай, Цва'от, Ехе'ие, Й'а,[18] или с някое от т.нар. "атрибутивни" Имена на Бог (имена, с които хората описват Бог на какъвто и да е език[19] напр. "Милосърдният", "Създателят" и т.н.) подлежи на смъртно наказание.


Сред действията, които също са забранени, но не се наказват със смъртно наказание са:

  • Произнасяне на клетва срещу Б'ог по различен от гореописания начин.[20]
  • Изтриване или унищожаване на повърхности, на които трайно е написан Тетраграматонът или някое от светите Имена на Бог, както и самото произнасяне или изписване[21] на тези имена без уважителна причина.
  • Изтриване или унищожаване[22] на страници от Еврейската Библия, Еврейски молитвеници и друга Еврейска религиозна литература.
  • Произнасяне на Имена на Бог[23], както и отправяне на молитви към Него, и внасяне (без подходяща опаковка) на Еврейски религиозни книги или повърхности, на които са написани Имена на Бог на неподходящи за това места (напр. бани, тоалетни, в близост до хора с непокрити гениталии, в близост до изпражнения, по места с неприятна миризма и т.н.)[24].
  • Произнасяне на лъжлива или и на напразна клетва, обет или обещание в името на Бог[25].

и др.

Забраната на причиняване на убийство и нараняване Тази заповед също включва няколко аспкета, престъпването на част от които се наказва със смърт. Основният източник в Библията за тази заповед към потомците на Ной е стихът Битие 9:5-6

  • Човек, който умишлено причини смъртта на друг човек директно (чрез собствената си сила[26]) или индиректно (поставяйки жертвата в ситуация, в която смъртта е неизбежна) подлежи на смъртно наказание[27]. Същото важи и ако смъртта на жертвата е причинена неумишлено, но в условията на груба небрежност. Няма значение дали жертвата е мъж, жена, дете, смъртно болен (или смъртно ранен, но още жив) човек или нероден ембрион в утробата на майката (след 30-тия ден от оплождането). От гореизброеното следва, че извършването на евтаназия или аборт се причисляват към греха на убийството. Самоубийството е също форма на убийство и е забранено, тъй като според Тората тялото на човека е собственост на Бог.


Следните действия също представляват нарушения на забраната на убийството, но не се наказват със смърт:

  • Причиняване на физическо нараняване или вреда[28]
  • Поставяне на чужд (или на собствения живот) в опасност[29]
  • Нараняване на собственото тяло[30] без уажителна причина
  • Причиняване на морални и емоционални щети, унижение и болка на друг човек[31]
  • Разпространяване на клюки и лоши слухове по адрес на друг човек[32]
  • Изливане[33] на мъжката семенна течност извън контекста на позволен хетеросексуален полов контакт[34].


Положителни аспекти на забраната на убийството са задължението да се предприемат всички възможни действия за съхраняване на здравето и спасяването на застрашен човешки живот (свой или чужд), дори с цената на умъртвяване на човек, застрашаващ живота на друг[35].


Източници[редактиране | edit source]

  1. Ноевых сынов законы
  2. The Seven Laws., Jewish Encyclopedia
  3. Р.Моше Вайнер, The Divine Code т.1, Забраната на идолопоклонничеството 1:2
  4. Р.Моше Вайнер, The Divine Code т.1, Забраната на идолопоклонничеството 12:9
  5. Моисей Маймонид, Мишне Тора- Закони на царете и техните войни 9:2
  6. Талмуд: Трактат Санхедрин 60б
  7. Изход 20:4
  8. Левит 19:4 и Сифра, цитирана от Раши
  9. Изход 20:20
  10. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на служението на звезди и идоли 6:9
  11. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на служението на звезди и идоли 6:6, Закони на царете и техните войни 9:2
  12. Сифра върху Левит 26:1
  13. Талмуд: Трактат Санхедрин 56б
  14. Моисей Маймонид, Мишне Тора- Закони на царете и техните войни 9:2, Закони на служението на звезди и идоли 5:10
  15. Моисей Маймонид, Мишне Тора- Закони на царете и техните войни 10:9, Р.Моше Вайнер, The Divine Code т.1, Забраната на идолопоклонничеството 6:1
  16. Левит 24:15-16
  17. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на царете и техните войни 9:3
  18. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на основите на Тората 6:2, Шулхан Арух Йоре Деа гл. 276
  19. Моисей Маймонид, Мишне Тора- Закони на царете и техните войни 9:3
  20. Левит 24:15-16, Талмуд трактат Санхедрин 56б
  21. Шулхан Арух ХаРав 32:14
  22. Минхат Хинух, заповед 69
  23. Шулхан Арух, Орах Хайим гл. 85
  24. Рема, Йоре Деа гл. 276
  25. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на обетите 12:12
  26. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони за убийците 2:1 и 3:1-9
  27. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на царете и техните войни 9:4
  28. Паним Йафот- Лех Леха, Р. Менахем Мендел Шнеерсон- Ликутей Сихот т. 5, стр. 146
  29. Р. Шнеур Залман от Ляди- Шулхан Арух ХаРав Орах Хайим 618:111
  30. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на наранявания и щети 5:1
  31. Р. Моше Вайнер, The Divine Code т.1, Забраната на убийство и нараняване 8:1
  32. Мойсей Маймонид, Мишне Тора, Закони на личностното развитие 7:1-2, Р. Шнеур Залман от Ляди- Шулхан Арух ХаРав Орах Хайим 156:10
  33. Битие 38:9
  34. Р. Моше Вайнер, The Divine Code т.1, Забраната на забранени връзки 5:1
  35. Талмуд, трактат Санхедрин 72б върху Битие 9:6