Сине мой
| Сине мой | |
| песен от албума „С перо и меч“ | |
|---|---|
| Издаденa | 1927 г. |
| Език | български език |
„Сине мой“ е стихотворение на българския поет Стамен Панчев. Познато е и с първите редове от него – „Сине мой, надежда скъпа моя“.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Авторът Стамен Панчев е тежко ранен в битката при Чаталджа. Няколко дни по-късно той си отива от този свят в лазарета, държейки в ръце само портрета на своя тригодишен син Павел Панчев.[1] Стихотворението е публикувано в единствената стихосбирка на поета „С перо и меч“, излязла за пръв път през 1927 година.[2]
За стихотворението е написана музика с композитор, либретист и капелмайстор Тодор Наумов, с което то се превръща в първата българска военна опера „Сине мой“.[3][4] Песента „Сине мой“ е официален химн на община Ботевград.[5]
Капитан Павел Стаменов Панчев е офицер в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. През лятото на 1946 г. е уволнен при чистка в армията.[6] Майка на Павел е Рада, сестра на поета Никола Ракитин. Написал е биографичната книга „Моят баща Стамен Панчев“, София. Военно издателство. (1987).[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Черняев, Христо. Стамен Панчев – „Сине мой“ // bulgarianhistory.org. Посетен на 22 септември 2022.
- ↑ Сине мой // duma.bg. Посетен на 22 септември 2022.
- ↑ Отбелязват 136 години от рождението на композитора Тодор Наумов // Инфо мрежа, 18 януари 2018. Посетен на 26 декември 2018.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките. ISBN 954-90993-1-8. с. 438.
- ↑ Наредба за символиката и отличията на община Ботевград // botevgrad.bg. Посетен на 22 февруари 2024.
- ↑ „Сине мой“ // The Belogradchik Journal. Посетен на 22 февруари 2024.
- ↑ Стамен Панчев // literaturensviat.com. Посетен на 25 февруари 2024.