Скарификация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Традиционна скарификация в Етиопия

Скарификацията (на латински: scarifico – драскане) е процес, при който се извършва повърхностно надраскване, изгаряне или разрез по кожата с цел създаване на постоянно изображение или текст върху тялото.[1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Скарификацията не е точна процедура. Променливи като типа кожа, дълбочината на рязане и начинът по който се лекува раната, правят резултата непредсказуем. Методът, който работи върху един човек, може да не работи при друг. Изходният дизайн обикновено е прост, тъй като нанесените белези са склонни да се разпространяват, и техните детайлите се губят по време на лечението.

Сакрификацията може да се извършва по три начина – чрез маркиране, разрязване или претриване:

  • Маркиране – то може да бъде горещо, студено и лазерно. Горещото маркиране е подобно на процеса, използван за маркиране на добитък – парче метал се нагрява и се притиска върху кожата.[2]
  • Рязане – премахва се част от кожата чрез скалпел. При този метод могат да се получат по-точни контури, и да се изрежат много внимателно съвсем малки детайли.
  • Претриване – белезите се формират, чрез отстраняване на слой от кожата, чрез претриване, което може да се постигне, чрез използването на различни абразивни предмети, като например шкурка.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Обичайна практика за лечение на рани от скарификация е използването на раздразнение. Обикновено, колкото по-дълго раната заздравява, толкова по-ясен ще бъде белегът, и поради тази причина раната може да се държи отворена за доста продължително време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schildkrout, Enid. Inscribing the Body // Annual Review of Anthropology 33. 11 юни 2004. DOI:10.1146/annurev.anthro.33.070203.143947. p. 320. (на английски)
  2. Guynup, Sharon. Scarification: Ancient Body Art Leaving New Marks // National Geographic. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]